..."От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха,
и сбрани, сдушèни във тайни места,
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно. И тям на душата ставаше по-ясно.
...............................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата."
Чрез тези стихове от едноименната ода и чрез спомена за Левски се надяваме да се събуди националният идеал в навечерието на 141-годишнината от гибелта на революционера. Неслучайно в невероятния роман "ВЪЗВИШЕНИЕ" на Милен Русков Асенчо казва, че "измислили са го тоз Левский. Ей на, вървиш, гледаш: никъде няма и помен от него. Ще си речеш: тоз не може да е българин. Няма го в таз страна, в милое отечество. Тъй е, щот’ ся е скрил. И е прав чилякът. Ако ся не крие, мамичката ще му разгонят, я турците, я българите." Вече не вярваме, че подобна действена добродетел, която не очаква нищо в замяна, подобен морал може да съществува, когато оглеждайки се, не виждаме никаква нравственост и саможертва в името на доброто на България. Левски, който е в центъра на националния пантеон, не е съвършеният героичен модел, а примерът, спрямо който трябва да изграждаме ценностната си система. Васил Иванов Кунчев - Левски е спомен-мечта за едно велико време, който винаги ще ни трябва, особено в моменти на криза. Моменти като днешния.
