На 18 февруари отбелязваме 140 години от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски. Апостолът, който е носил европейските ценности в сърцето си много преди да бъде създаден Съюзът, остава най-коментираната и най-бленуваната фигура в България. Макар повечето историци да определят 18 февруари за точната дата на кончината на Васил Левски, всяка година ден по-късно баби и майки, бащи и дядовци, водят децата си на паметника на Васил Левски. Паметникът на видния български революционер, политик и филантроп е на мястото, където в висяло бесилото му "със страшна сила".
Близо столетие и половина след смъртта на Апостоа на свободата отекват неговите думи: "Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка". Това е причината на осемнадесети февруари глави да свеждат българи без значение на техния пол, политическа и етническа принадлежност, а образът на Левски да остане в общата ни памет като национален обединител и най-пламенен идеолог на революционното движение в България.
Поклон!
