Ние българите сме честит народ. Колкото и странно да звучи това твърдение днес, когато „кризата” ни е оплела в мрежите си и сякаш перспективите пред нас непрекъснато се свиват, то е абсолютната истина. В нашето минало има толкова много герои, толкова много позитивни примери, които да следваме, че не е трудно да повярваме, че днешното тежко положение е временно и че, ако работим усърдно и най-важното заедно, ще успеем да върнем благоденствието в България.
Един такъв герой, чийто пример трябва да следваме, е Стефан Стамболов. В някои периоди от миналото той бе хулен, паметта му осквернявана с неверни обвинения и приносът му за България и българската кауза замъглявани. Безспорно Стамболов е противоречива личност и както всеки друг човек живял на този свят и той е допускал грешки. Та нима има безгрешни хора? Отговорът е пределно ясен и заради това в настоящата статия аз няма да се превръщам в апологет на Стефан Стамболов, тъй като той няма нужда от такъв, а ще се опитам докато представям биографията му да поставя акцент на онези негови действия или идеи, които днес трябва да си припомним и да използваме.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 година в старопрестолния град – Търново. Там още от малък е възпитан в патриотизъм и родолюбие, които стават основни стълбове на мирогледа му до края на бурния му живот. Получава образование първо в родния си град, а след това в Одеса, където обаче не успява да завърши, заради будната си гражданска съвест и любовта си към справедливостта. След Одеса Стамболов се връща за кратко като даскал в българско, но вижда колко нетърпимо е вече положението на поробените му братя и заради това решава да се отдаде изцяло на националноосвободителното движение и да се бори с каквото може за Свободата на Отечеството. Така през 1874 година отива в Румъния и скоро започва да участва активно в организационния живот на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През есента на същата година е избран за наследник на Апостола и е изпратен в българските земи, за да възстанови комитетската мрежа. След няколко сравнително успешни месеца прекарани в Българско Стефан Стамболов се завръща в Румъния, за да участва в много важното заседание на БРЦК от 12 август 1875 година, когато се взема решение за организиране на въстание в българските земи, което трябва да създаде втори център на борба срещу османците след Босна, която е въстанала по-рано същата година. Стамболов е изпратен в Старозагорския край и там полага огромни усилия за организиране на населението, но поради значителното струпване на османски военни и полицейски части, както и заради липсата на сериозна организация и достатъчно време за подготовка не успява да мобилизира голяма група българи. Въстанието не избухва поради малкия брой събрали се участници и в крайна сметка представлява провал на водената дотогава от Христо Ботев политика на БРЦК за незабавно организиране на въстание.
Стамболов, подобно и на Раковски и Левски преди него, достига до идеята, че въстанието не може да се организира за няколко седмици, а трябва целенасочена и интензивна подготовка, която да продължи поне няколко месеца и да обхване колкото се може по-голяма част от българските земи. С тези идеи Стамболов участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Там той, въпреки крехката си възраст, е избран за председател на заседанията на комитета и има основна роля при вземането на най-важните решения, които в крайна сметка превръщат Априлското въстание в един от върховете на националноосвободителното ни движение. Самият Стамболов е определен от комитета за Апостол на Първи революционен окръг, а именно родното му Търново и прилежащите земи. След пристигането в родния си град Стамболов осъзнава, че много трудно от него ще може да се извърши организацията на въстанието, поради наличието на много турци и голям брой потенциални предатели. Мести центъра на своята дейност в село Самоводене, а за център на окръга определя Горна Оряховица. Провежда сравнително успешна подготовка, като в действителност тя отстъпва единствено на тази в Четвърти революционен окръг. След избухването на въстанието в окръга, Стамболов изчезва по все още неизяснени причини и няколко месеца по-късно се появява в Румъния. На този момент обръщат внимание мнозина от изследователите на живота на Стамболов и твърдят, че той е бил страхливец и не е имал кой знае какви качества. Дори и да приемем, че през съдбовната за българския народ 1876 година Стамболов е проявил слабост, това не означава, че по-късно той не се е поучил от грешките си, не е възмъжал и не се е превърнал в неустрашим защитник на българската кауза. Не може една грешка или едно петно в миналото да се използва, за да се очерни цялата дейност и целия живот на един човек. А и Стамболов е бил повече интелектуалец, отколкото революционер. Бил е по-скоро стратег, човек с ясна визия за това какво трябва да се прави, отколкото изпълнител, т.е не тактик.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Стамболов е военен кореспондент на вестник „Новое время” и в статиите си разкрива героизма на войските, борещи се срещу османците. След нечуваната несправедливост, която е извършена срещу българския народ по време на Берлинския конгрес Стефан Стамболов е един от първите лидери на нацията, който започва да мисли как да се поправи несправедливостта. Участва при изграждането на комитетите „Единство”, борещи се за обединение на разпокъсания български народ в една държава. По тази линия участва и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година, което макар и слабо познато, представлява героична страница в нашата история. Тези действия на Стефан Стамболов разкриват огромната му любов към българския народ и непреклонната му вяра, че народът трябва да живее в една държава и тази държава да бъде България.
След началото на политическия живот в Княжество България Стефан Стамболов е неизменна част от него. Избран е за народен представител и участва активно в работата на почти всички Обикновени народни събрания в България от Първото до Седмото. Председател е на IV Обикновено народно събрание и дейно участва в един от най-важните актове на Княжество България, а именно Съединението с Източна Румелия през 1885 година. Нещо повече Стамболов е първият български държавник признал акта от 6 септември 1885 година. Какво по-сигурно доказателство можем да търсим за родолюбието му и за факта, че е бил обсебен от българската национална кауза? Без да се замисли за миг и въпреки че не е имало официално становище нито от княза, нито от министър-председателя, Стамболов признава Съединението, защото знае, че това е един дълбоко справедлив акт. След неочаквания и изключително коварен удар на Кралство Сърбия срещу Княжество България през есента на 1885 година, въпреки високия държавен пост който заема, Стефан Стамболов се включва като доброволец в Сръбско-българската война, за да брани на бойното поле обявеното само няколко седмици по-рано Съединение. Колцина са председателите на Народни събрания по света, които доброволно са участвали във война за защита на Отечеството си!
След войната Русия се опитва по грозен и пагубен за нас българите начин да се намеси във вътрешната ни политика, организирайки заговор срещу обичания от целия български народ княз Александър Батенберг, който е символ на Съединена България. Стамболов не предава княза и народа си и организира контрапреврат, който съдейства за временното завръщане на княз Александър на престола. Князът обаче, също като Стамболов, е поставил националните интереси на България над своите собствени и когато Русия ясно показва, че вече не го приема за владетел на България доброволно се отказва от поста. Поверява регентството в сигурните ръце на Стефан Стамболов, за когото е било ясно, че няма да клекне нито пред Русия, нито пред Османската империя, нито пред Запада, а ще се съобразява само и единствено с българските интереси. Нещо, от което днешните политици следва да се поучат!
След избора на Фердинанд Сакскобурготски за български княз Стамболов му става опора и дясна ръка, тъй като едновременно е и най-авторитетният политик в България и човекът с най-ясна визия за реформите, от които се нуждаят българската държава и общество. За да осъществи тези реформи Стефан Стамболов е назначен от княза за министър-председател на Княжеството и е такъв в продължение на цели 7 години от 1887 до 1894 година. Едно просто доказателство за качествата на Стамболов е фактът, че той е първият министър-председател в новата българска история, който успява да завърши целия си четиригодишен мандат. По време на 7-годишното си управление Стамболов полага основните на модернизацията на България и на българското икономическо чудо, което се случва в първото десетилетие на ХХ век. Той не се притеснява от Великите сили, когато предприема политика на протекционизъм за българското производство и когато държавата започва да стимулира родната индустрия. Макар официално България да не е все още независима държава Стамболов разчупва икономическите окови, привързващи ни все още към Османската империя и успява да договори нови, по-равноправни икономически отношения с държавите от Западна Европа. Това е един великолепен пример как националният интерес може да се следва въпреки всичко и всички. А управлението на Стамболов предлага още редица примери. Той разбира колко опасни са сръбските претенции за Македония и заради това отказва съюз със западната ни съседна срещу Османската империя. Не само това, но Стамболов успява да издейства два берата за български владици в Македония и утвърждаването на религиозните права на българите в Одринско. Мога да давам още и още примери за успешната държавническа дейност на Стефан Стамболов и за факта, че той винаги е защитавал българската кауза, каквото и да му е струвало това, но тук ще приведа само още един – единствен пример.
Стамболов сравнително бързо разбира, че Русия използва България за своите собствени користни интереси. Докато тези интереси съвпадат с българските Стамболов няма нищо против добрите взаимоотношения между двете държави, но след 1885 година вече е очевидно, че интересите на Княжеството и Империята нямат нищо общо. По тази причина през цялото си управление Стамболов не позволява Русия да осъществи каквато и да е намеса в българския вътрешно- или външнополитически живот. Благодарение на тази еманципация България е приета за равноправен партньор от редица европейски държави и това издига реномето на българите по целия свят. Князът обаче се блазни от едно признание от руския император и заради това провокира Стамболов да подаде оставка, която е приета на 31 май 1894 година. В този момент от българската политическа сцена слиза лидерът, успял всестранно да модернизира България, да издигне националния интерес на пиедестал и да даде самочувствие на българския народ, че нему се полага достойно място в лоното на европейските народи.
На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е посечен на ул. Г. С. Раковски, в самия център на София, столицата на България, на която той е посветил целия си живот. Убит е от македонски комити по най-зверския възможен начин. Тримата му нападатели го посичат многократно с ятагани. Въпреки че и двете му ръце и главата му са жестоко пострадали Стамболов не се предава и се бори за живота си, но няколко дни по-късно умира. Така на 6 юли 1895 година приключва живота на един от най-големите български политици, който неслучайно е наричан Бисмарк на Балканите.
Паметникът на Стефан Стамболов се намира на мястото, където е съсечен от безпощадните убийци. Монументът е изграден през юли 1995 година по инициатива на национален клуб „Стефан Стамболов”, като автори са Иван Славов и Александър Стефанов, които символично са изобразили смъртта на видния български деец и общественик, чрез разцепената на две глава. Върху постамента са поставени плоча с информация и подписа на бележития държавник, подпис положен под толкова много закони, заповеди и ред други документи, с които е модернизирана България, че всеки един от нас трябва да го познава. Днес паметникът на Стефан Стамболов е място, където можем да се преклоним пред големия българин и да си припомним колко важно е винаги да защитаваме Родината си и интересите на собствения си, наш български народ.
