Професор Александър Фол е известен учен – историк, филолог и държавник. Роден e в София на 3 юли 1933 г. в семейство на интелектуалци, завършва „История“ и „Класическа филология“ в Софийския университет през 1957 г. Той отдава живота и дейността си за събуждането и утвърждаването на интереса към културата на траките и осъзнаването на тяхната роля и важност за развитието на цивилизацията на Балканите през античността. Основател е на Института по тракология към БАН (1972 г.), на Националната гимназия за древни езици и култури (1977 г.), както и на Катедрата по стара история и тракология (1979 г.) в Историческия факултет на СУ. Той е дългогодишен преподавател в Софийския университет, а в последните години от живота си и в Нов български университет. Изнася лекции в чужбина и е член на редица чуждестранни научноизследователски институти и академии, с което допринася за популяризирането на постиженията на тракийската култура извън нейния собствен ареал на разпространение. Бил е заместник-председател на Комитета за култура (1974 – 1979) и министър на народната просвета (1980 – 1986). Проф. Александър Фол е автор на повече от 370 научни монографии, студии, статии и доклади на български, немски, италиански и английски език. Жизненият му път приключва на 1 март 2006 г., но дейността му оставя трайни следи в развитието на историческите науки и намира редица последователи, които продължават делото му.
Паметникът на проф. Фол се намира в градинката зад Националната художествена галерия, срещу Института по тракология (ул. „Московска“ №13), който днес носи неговото име. Официалното откриване е на 11 май 2008 г., а инициативата за издигането му е поета от съмишленици, последователи и близки на професора. Автор е скулпторът доц. Владимир Игнатов, преподавател в УАСГ. Паметният знак представлява месингова плоча с гравирано посвещение, поставена върху морена от Владайската река. На гърба на камъка е изсечено Орфеево цвете, което според мита е разцъфнало от кръвта на обожествения тракийски цар, жрец и певец. Монументът е много семпъл и минималистичен, дори скромен и същевременно силно въздействащ и многозначен. Така паметникът илюстрира както възхищението на проф. Фол пред „великите в многозначната си простота неща“, така и личния пример, който самият той оставя чрез делото и житейския си път.
