За българския народ Св. Св. Кирил и Методий са символ на славянската писменост и култура. Националната библиотека в центъра на София носи тяхното име, а пред нея е поставен и техен паметник – един от най-впечатляващите монументи в столицата. Паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновскии арх. Иван Иванчев, и е издигнат през 1975 г. Фигурите на Солунските братя са високи 4,2 м и излъчат достолепие и мъдрост. Всяка година на 24 май – националния празник, посветен на българската писменост и култура, паметникът се отрупва с цветя от учениците, които изразяват своята признателност към братята първоучители.
Светите братя Кирил и Методий са християнски мисионери, създатели на азбуката глаголица. Те са канонизирани за светци за превода на Библията на славянски език и разпространението на християнството сред славянските народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Братята са родени в Солун, Византия – Методий през 815 г., а Кирил (с името Константин) – 827 г. и са възпитаници на известната Магнаурска школа във Византия, където Кирил получава почетното звание „философ“. Двамата братя участват в множество мисии, най-известната от които е Великоморавската. По поръка на византийския император през 862 г. и по искане на великоморавския княз Ростислав братята заминават за Великоморавия да разпространяват християнството на славянски език. В столицата Велеград създават духовно училище, където превеждат богослужебни книги, и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. През 865 г. братята се отправят към Рим, където Константин постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима“ с име Кирил. Малко след това – на 14 февруари 869 година, умира в Рим и е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе във Вечния град. След смъртта на брат си, Методий се връща във Великоморавия, където въпреки всичките препятствия продължава делото си за разпространение на християнската вяра и славянската писменост. След смъртта му през 885 г. папа Стефан V забранява богослужението на славянски език. В резултат някои от учениците на Солунските братя начело с Климент, Наум и Ангеларий побягват към българската крепост Белград, където получават подкрепа от княз Борис I. По негова заповед се създават две главни просветни средища – Наум оглавява това в Плиска, а Климент – в Охрид. Азбуката кирилица се смята за дело на Св. Климент Охридски.
През 1980 г. първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.
