Св. св. Кирил и Методий

За българския народ Св. Св. Кирил и Методий са символ на славянската писменост и култура. Националната библиотека в центъра на София носи тяхното име, а пред нея е поставен и техен паметник – един от най-впечатляващите монументи в столицата. Паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновскии арх. Иван Иванчев, и е издигнат през 1975 г. Фигурите на Солунските братя са високи 4,2 м и излъчат достолепие и мъдрост. Всяка година на 24 май – националния празник, посветен на българската писменост и култура, паметникът се отрупва с цветя от учениците, които изразяват своята признателност към братята първоучители.

 

Светите братя Кирил и Методий са християнски мисионери, създатели на азбуката глаголица. Те са канонизирани за светци за превода на Библията на славянски език и разпространението на християнството сред славянските народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

 

Братята са родени в Солун, Византия – Методий през 815 г., а Кирил (с името Константин) – 827 г. и са възпитаници на известната Магнаурска школа във Византия, където Кирил получава почетното звание „философ“. Двамата братя участват в множество мисии, най-известната от които е Великоморавската. По поръка на византийския император през 862 г. и по искане на великоморавския княз Ростислав братята заминават за Великоморавия да разпространяват християнството на славянски език. В столицата Велеград създават духовно училище, където превеждат богослужебни книги, и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. През 865 г. братята се отправят към Рим, където Константин постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима“ с име Кирил. Малко след това – на 14 февруари 869 година, умира в Рим и е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе във Вечния град. След смъртта на брат си, Методий се връща във Великоморавия, където въпреки всичките препятствия продължава делото си за разпространение на християнската вяра и славянската писменост. След смъртта му през 885 г. папа Стефан V забранява богослужението на славянски език. В резултат някои от учениците на Солунските братя начело с Климент, Наум и Ангеларий побягват към българската крепост Белград, където получават подкрепа от княз Борис I. По негова заповед се създават две главни просветни средища – Наум оглавява това в Плиска, а Климент – в Охрид. Азбуката кирилица се смята за дело на Св. Климент Охридски.

През 1980 г. първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.

Информация

Година на построяване

1975

Автор на паметника

скулптор Владимир Гиновски и арх. Иван Иванчев

Местоположение

GPS Координати

42.69489, 23.33534

Периоди

Средновековни паметници

Автор на експозето

Цветелина Геновска

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Паметникът на Свети Климент Охридски в София е дело на скулптора Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев?