Никола Караджов

По време на Априлското въстание нашата изстрадала земя ражда хиляди герои и мъченици. Някои от тях придобиват по – широка популярност и стават национални герои, а други остават по – скоро локални и за съжаление техните истории се разказват доста по – рядко. Никола Караджов сякаш не попада напълно нито в едната, нито в другата категория. Той е безспорно една от най – светлите и важни за Априлското въстание личности, но по една или друга причина народната памет не го причислява към групата на Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и другите най – известни дейци от Априлската епопея. 

 

Никола Караджов е роден в богато семейство в Клисура през 1841 година. Баща му е заможен търговец и абаджия, занаят характерен по онова време за българските земи. Бидейки богат човек със солидни връзки, той често пътува из Османската империя и нерядко отсяда в Цариград. По време на едно от посещенията си се включва в борбата на цариградските българи за извоюване на самостоятелна българска църква. С течение на времето бащата на Никола Караджов се отдава напълно на тази борба и става един от най – приближените съратници на големия църковен водач Иларион Макариополски. 

 

Благодарение на средствата с които разполага семейството му Никола Караджов получава завидно за времето си образование, като първоначално учи в родния си град, а след завършване на началното образование се записва във Френския колеж в Цариград. После продължава образованието си в Загребската гимназия и след нейното успешно завършване следва две години в Духовната академия в Загреб. Това изключително добро образование отваря много врати пред младия българин и разширява светогледа му, позволявайки му да осъзнае, че докато не се освободи от турското робство българският народ няма да може да тръгне по пътя на благоденствието. Макар да е имал пред себе си редица перспективи Никола Караджов нито за миг не се поколебава с какво да се занимава след като завърши образованието си. Той се завръща в бащината си земя и се отдава на народополезна дейност. През 1869 година, вече 28-годишен, образованият клисурец е назначен за учител в Пловдивското епархийско училище. Там той преподава няколко години, но в един момент се налага да напусне, за да поеме търговската кантора на баща си. 

 

Не минава много време и започва подготовката за въстание в Българско. Никола Караджов е привлечен към комитета и бързо става негов лидер. Съгражданите му го припознават като техен водач и по тази причина именно той е представител на Клисура по време на събранието в Оборище. Там неговите качества бързо стават известни на останалите апостоли и дейци и Караджов е избран за секретар на събранието и за член на комисията, която трябва да определи реда на въстанието. На връщане от събранието в Оборище Караджов се придвижва с дейците от Копривщица и околните населени места. По тази причина той е заедно с Тодор Каблешков, когато на 20 април турските заптиета се опитват да арестуват копривщенския ръководител. Никола Караджов участва в схватката със заптиетата, става свидетел на превземането на конака и преподписва за по – голяма достоверност прочутото „Кърваво писмо” до Георги Бенковски.Веднага след това поема към родния си град и само два часа по – късно дава началото на въстанието в Клисура. Никола Караджов поема ръководството на въстаниците в родния си град и е определен за председател на Военния съвет и за началник на стражите. Той организира цялостната дейност в дните на Свободата между 20 и 25 април 1876 година. Когато на 26 същия месец се появяват ордите на Тосун бей Караджов заема позиция заедно с голяма част от останалите въстаници в местността Зли дол. 

 

След кървавото потушаване на въстанието успява да се измъкне и бяга към Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов поема към Балкана с надежда да достигнат Румъния. На 3 май 1876 година обаче българските революционери попадат на турска потеря и Никола Караджов загива в местността Равна река, прикривайки с тялото си своите другари. Такава смърт прилича само на героите. Заради това днес все по – често трябва да си спомняме за клисурския герой и за неговия подвиг, тъй като той изоставя богатство, охолен и сравнително спокоен живот, за да се посвети на борбата за освобождение на своето Отечество. Този млад, талантлив и образован българин застава начело на своите съграждани и воюва безстрашно срещу турците, а след потушаването на въстанието не изоставя своите другари и жертва своя живот, за да спаси техния. 

 

Паметникът на този достоен българин се намира в центъра на град Клисура, в градинката пред Историческия музей. Монументът представя Никола Караджов в цял ръст, облечен във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Непоколебимост, вяра в успеха и твърдост на характера струят от фигурата и погледа на този герой, който остава завинаги на 35 години.

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.693906, 24.450031

Периоди

Възрожденски паметници

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Пред главния вход на Софийския университет „Свети Климент Охридски” има паметници на братята Христо и Евлоги Георгиеви, които завещават земята, върху която е построен Ректората и двете му крила, както и над 6 милиона лева за изграждането и поддържането на сградата?