По време на Априлското въстание нашата изстрадала земя ражда хиляди герои и мъченици. Някои от тях придобиват по – широка популярност и стават национални герои, а други остават по – скоро локални и за съжаление техните истории се разказват доста по – рядко. Никола Караджов сякаш не попада напълно нито в едната, нито в другата категория. Той е безспорно една от най – светлите и важни за Априлското въстание личности, но по една или друга причина народната памет не го причислява към групата на Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и другите най – известни дейци от Априлската епопея.
Никола Караджов е роден в богато семейство в Клисура през 1841 година. Баща му е заможен търговец и абаджия, занаят характерен по онова време за българските земи. Бидейки богат човек със солидни връзки, той често пътува из Османската империя и нерядко отсяда в Цариград. По време на едно от посещенията си се включва в борбата на цариградските българи за извоюване на самостоятелна българска църква. С течение на времето бащата на Никола Караджов се отдава напълно на тази борба и става един от най – приближените съратници на големия църковен водач Иларион Макариополски.
Благодарение на средствата с които разполага семейството му Никола Караджов получава завидно за времето си образование, като първоначално учи в родния си град, а след завършване на началното образование се записва във Френския колеж в Цариград. После продължава образованието си в Загребската гимназия и след нейното успешно завършване следва две години в Духовната академия в Загреб. Това изключително добро образование отваря много врати пред младия българин и разширява светогледа му, позволявайки му да осъзнае, че докато не се освободи от турското робство българският народ няма да може да тръгне по пътя на благоденствието. Макар да е имал пред себе си редица перспективи Никола Караджов нито за миг не се поколебава с какво да се занимава след като завърши образованието си. Той се завръща в бащината си земя и се отдава на народополезна дейност. През 1869 година, вече 28-годишен, образованият клисурец е назначен за учител в Пловдивското епархийско училище. Там той преподава няколко години, но в един момент се налага да напусне, за да поеме търговската кантора на баща си.
Не минава много време и започва подготовката за въстание в Българско. Никола Караджов е привлечен към комитета и бързо става негов лидер. Съгражданите му го припознават като техен водач и по тази причина именно той е представител на Клисура по време на събранието в Оборище. Там неговите качества бързо стават известни на останалите апостоли и дейци и Караджов е избран за секретар на събранието и за член на комисията, която трябва да определи реда на въстанието. На връщане от събранието в Оборище Караджов се придвижва с дейците от Копривщица и околните населени места. По тази причина той е заедно с Тодор Каблешков, когато на 20 април турските заптиета се опитват да арестуват копривщенския ръководител. Никола Караджов участва в схватката със заптиетата, става свидетел на превземането на конака и преподписва за по – голяма достоверност прочутото „Кърваво писмо” до Георги Бенковски.Веднага след това поема към родния си град и само два часа по – късно дава началото на въстанието в Клисура. Никола Караджов поема ръководството на въстаниците в родния си град и е определен за председател на Военния съвет и за началник на стражите. Той организира цялостната дейност в дните на Свободата между 20 и 25 април 1876 година. Когато на 26 същия месец се появяват ордите на Тосун бей Караджов заема позиция заедно с голяма част от останалите въстаници в местността Зли дол.
След кървавото потушаване на въстанието успява да се измъкне и бяга към Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов поема към Балкана с надежда да достигнат Румъния. На 3 май 1876 година обаче българските революционери попадат на турска потеря и Никола Караджов загива в местността Равна река, прикривайки с тялото си своите другари. Такава смърт прилича само на героите. Заради това днес все по – често трябва да си спомняме за клисурския герой и за неговия подвиг, тъй като той изоставя богатство, охолен и сравнително спокоен живот, за да се посвети на борбата за освобождение на своето Отечество. Този млад, талантлив и образован българин застава начело на своите съграждани и воюва безстрашно срещу турците, а след потушаването на въстанието не изоставя своите другари и жертва своя живот, за да спаси техния.
Паметникът на този достоен българин се намира в центъра на град Клисура, в градинката пред Историческия музей. Монументът представя Никола Караджов в цял ръст, облечен във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Непоколебимост, вяра в успеха и твърдост на характера струят от фигурата и погледа на този герой, който остава завинаги на 35 години.