Джеймс Дейвид Баучер е роден в Боготстаун, Ирландия на 18 декември 1850 г. Учи в Дъблин, Ирландия, а после в Кингс Колидж (King's College), Кеймбридж, Великобритания. Има интерес в областта на музиката, но поради проблеми със слуха пренасочва този интерес към журналистиката и езикознанието. След като завършва висшето си образование, започва работа като преподавател в колежа „Итън“. Междувременно пише статии и вестник „Таймс“ го забелязва. Издига се бързо и скоро става кореспондент на „Таймс“ в Югоизточна Европа. Първото си пътуване в този регион Баучер прави до Румъния през 1887 г. , а в София живее от 1892 до 1915 г. До началото на XX век журналистът посещава почти всички държави в Югоизточна Европа, пишейки за политическото и социалното положение.
В София живее в къща, намираща се точно срещу Двореца. Знае се, че отношенията му с княз Фердинанд I са били противоречиви, заради своенравността на Баучер и склонността му да пише за истинските неща и за трудностите и несправедливостта в България. Той подлага на тежка критика Букурещкия договор (1913 г.) и Ньойския договор (1918 г.), които той смята за несправедливи и ощетяващи България. По време на Първата световна война многократно се обръща към представителите на Антантата със зов за по- справедливо отношение към България. Въпреки че неговите действия могат да му костват работата, те са един от най-важните фактори за това английската общественост да разбере за събитията в България след Освобождението и по време на борбите за национално обединение.
Джеймс Баучер е емблематичен персонаж от картината „Ръченицата“ на чешкия художник Ян Мърквичка. По покана на правителството на Източна Румелия възпитаникът на Пражката и Мюнхенската академия Иван или Ян Мърквичка (1856 - 1938) идва в България, а през 1889 г. се установява в София, където вече живее Джеймс Баучер. Картината изобразява Баучер в шопска носия, танцуващ шопска ръченица.
Друг български живописец, Никола Михайлов, също рисува Баучер в шопска носия, този път на портрет, около 1915 г.
Баучер е радетел за справедливост към бежанците и хората на Балканите и след войните за национално обединение пише множество статии, с които запознава света с реалността на Балканите и най-вече с тази в България и апелира за това насилията да бъдат спрени.
Волята на големия ирландски социален деец, журналист и приятел на България е била да бъде погребан край Рилския манастир, негово любимо място за посещение. След смъртта му на 30 декември 1920 г. Джеймс Баучер бива погребан именно там.
На сградата срещу бившия царски дворец в София, в която е живял Джеймс Баучер, има изградена паметна плоча в чест на ирландеца. През юни 2005 г. в градината пред хотел Кемпински Зографски в София е открит бюст-паметник на Баучер. Повод за откриването на паметника е 100-годишнината на Ротари Интърнешънъл, а идеята е на професор Димитър Стефанов, който е почетен член на столичния Ротари клуб Витоша. Автор на паметника е скулпторът Красимир Рангелов, а средствата за неговата изработка са предоставени от Ротари клуб София Витоша.
