Христо Димитров Измирлиев /Смирненски/ е роден през 1898г. в гр.Кукуш. След като семейството му преживява радостта от Балканската /1912 г./ и ужаса от Междусъюзническата война /1913 г./ е принудено да търси препитание в гр. София, където Христо се записва в Техническото училище. От 1915 г. по примера на брат си Тома започва да сътрудничи на различни хумористични издания /в. „К’во да е”, „Българан” и др./ и въпреки младостта си става един от най-популярните поети. През 1917 г. започва да използва псевдонима Смирненски, с който остава известен в българската литература. Следват години на тежък труд и мизерия на фона на избухналата Първа световна война /1914-1918 г./ - поетът работи като репортер, касиер, коректор, карнетист и др., но не спира да пише. През 1918г. излиза първата му книга – „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”, а през 1919 г. издава десетки свои творби – стихове, очерци, фейлетони – на страниците на сп. „Червен смях” и „Работнически вестник”. През 1922 г. е отпечатана стихосбирката му „Да бъде ден”. Туберколозата или „жълтата гостенка”, както я нарича самият той, не подминава и Смирненски и през 1923 г. той умира, ненавършил 25 години.
Христо Смирненски остава в историята на българската литература като един изключително продуктивен творец, който чрез своите стихове негодува срещу несправедливостта в света. В циклите му „Зимни вечери” и „Децата на града” доминира съпричастието към слабите и отритнатите, идеологията му намира израз в стихотворения като „Червените ескадрони” и „Бунта на Везувий”, а неговата „Приказка за стълбата” – критика на продажността и егоизма – е актуална и обект на обществен дебат и днес.
На столичния булевард „Евлоги Георгиев”, срещу Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев”, е изигнат паметник на именития български поет. Автор на паметника на Христо Смирненски е известният български скулптор и преподавател в Художествената академия проф. Марко Марков, чиито произведения се отличават с простота на формата, стабилност и ясни пропорции. Негово дело са и паметниците на св. Патриарх Евтимий и Александър Стамболийски в София, както и няколко военни монумента в провинцията.
