Гробът на големия български писател Иван Вазов се намира в центъра на София, в градинката зад църквата Св. София. Той стои непокътнат от 1921 година, когато Вазов е погребан с големи почести от целия български народ. Монументът представлява голям витошки камък от морените, донесен специално, за да свидетелства за огромната любов, която питаеше писателят към природата на България.
Иван Вазов е български писател и поет, наричан патриарх на българската литература. Творчеството му е пропито с любов към родното и българското. Роден е на 27 юни 1850 година в град Сопот в семейство на средно заможен търговец. Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, а през 1866 година се записва в Пловдивската гимназия, където усърдно изучава френски език. Вместо да поеме търговските дела на баща си, Вазов прави първите си опити като писател. Първото му стихотворение – „Борът“ е публикувано през 1870 година. Като емигрант в Румъния той се среща с Христо Ботев в Браила и Галац, както и с други български емигранти. Тези срещи оказват голяма влияние върху младия творец. От 1880 година се премества да живее в Пловдив, като активно се занимава с политика, публицистика, критика и писателска дейност. В този период Вазов пише именитите си произведения „Епопея на забравените”, „Немили-недраги”, „Българският език”, „Иде ли”, „Новото гробище над Сливница”. След провала на преврата през 1886 година Вазов заминава за Одеса. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България. След 1889 г. живее в София, като през 1897 г. става министър на народната просвета. Умира от сърдечен удар през 1921 година на 71 години. Иван Вазов твори в почти всички жанрове. Основните теми в произведенията му са любовта към Родината, към природата на България, както и победите на българите на бойното поле. Вазов не остава равнодушен към проблемите на България след Освобождение, както и към апатията на Европа към нелеката съдба на българския народ през този период.
