Патриархът на българското националноосвободително движение е роден в Котел през 1821 година. Израства в родолюбив род, като един от най-известните му роднини е вуйчо му – капитан Георги Мамарчев. В негова чест младият котленец приема името Георги за свое собствено вместо кръщелното си име Съби. На 16 годишна възраст Раковски отива с баща си в Цариград където получава добро образование, като наред с обучението си се отдава и на родолюбива дейност, участвайки в дейността на тъй нареченото „Македонско дружество”, което си поставя за цел освобождението на българите от османско иго. След като научава за подготвяната в Браила въоръжена акция за освобождението на България, Раковски се отправя към този важен център на българската емиграция и взема дейно участие в организирането на Втория браилски бунт през февруари 1842 година. Заради своята дейност 21-годишният младеж е арестуван и осъден на смърт, но успява да избяга. След около година се завръща в родния Котел и подема наново патриотичната си дейност, но е издаден и осъден. Прекарва в затвора 3 години. След като е освободен отново не прекланя глава и продължава да работи за освобождението на България. По време на Кримската война предава сведения на руското командване, но сравнително бързо е разкрит и арестуван. Отново успява да избяга след което организира чета с която действа в тила на османската армия в района на Стара планина.
През 1855 година Раковски напуска българските земи и отива първоначално в Букурещ, след това в Нови Сад и накрая в Белград. Там се занимава с литературна и публицистична дейност и поставя началото на вестник „Дунавски лебед”, който се превръща в една от най-важните трибуни на българското националноосвободително движение. През 1862 година Георги Раковски създава в Белград Първата българска легия, която е предшественик на българската войска и чиято цел е била да вдигне масово въстание в българските земи. След като участва в боевете за Белград срещу местния турски гарнизон легията е разпусната от сръбските власти. Раковски е разочарован и напуска Белград. Отива в Букурещ, където остава до края на живота си.
Бащата на организираното българско националноосвободително движение разработва общо 3 плана за освобождението на България, като третият е истинският апогей на неговата организационна мисъл. Именно в този план се поставят идейните основи на новия облик на нашето националноосвободително движение и се защитава идеята, че за да се освободим трябва да разчитаме на собствените си сили, а не на Русия или на останалите балкански народи. За съжаление на 9 октомври 1867 година, само 10 месеца след като е съставил Третия си план за освобождението на България, Георги Стойков Раковски напуска този свят, покосен от туберкулоза. Така завинаги си отива не само първият идеолог, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение, но и един голям политик, дипломат, публицист, поет, писател, историк и етнограф. Георги Раковски остава завинаги в народната памет като велик българин, посветил целия си живот на народ и Родина и защитавал българските национални интереси до сетния си дъх.
Бюст-паметникът на Георги Раковски в Борисовата градина е част от „Алеята на бележитите българи” и се намира в близост до паметниците на неговите идейни наследници и продължители на Делото му – Васил Левски и Христо Ботев. Автор на бюста е прочутият български скулптор акад. Иван Лазаров.
