Георги Иванов Марков, български писател и дисидент от времето на Народна Република България. Автор на множество романи, като „Цезиева нощ”, „Победителите на Аякс”, „Мъже” и др. Пише и редица пиеси, като „Да се провреш под дъгата”, „Асансьорът”, „Атентат в затворената улица”, „Комунисти”, но повечето от тях са свалени от сцена поради цензура.
През 1969 г. Георги Марков напуска извънредно страната, под предлог че заминава за Италия при брат си. 1971 г. се установява в Лондон, където започва работа като журналист в българската секция на BBC . По-късно започва да сътудничи и на радиостанциите DW и „Свободна Европа”.
На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 г. и 6 месеца затвор, като незавърнал се в страната. Произведенията са му иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.
От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи”– очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те са излъчвани всяка седмица по радио „Свободна Европа”. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство.
На 7 септември 1978 г., Георги Марков е на автобусна спирка на път за работа. Стоящ прав, той изведнъж усеща пронизваща болка в задната част на десния крак. Поглеждайки зад себе си вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо се оттегля. Смята се, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили”. Същата вечер Марков развива треска, която е причина за смъртта му само три дни по-късно. Криминални патолози, след направена аутопсия, откриват малко метално топче, забито в крака на Марков. То е с диаметър 1.52 мм. Вътре в специално разположени каналчета се откриват следи от токсичното вещество рицин. Смъртта на Марков е била неизбежна. Последните думи на писателя гласят: „Отровиха ме тези гадове”.
До момента на територията на страната съществува единствено паметна плоча в гр. София, ситуирана в градинското пространство на пл. „Журналист“, където Марков е живял и творил дълги години. Плочата е с размери 0,77 м широчина и 0,72 м височина, изработена е от мрамор. Върху нея надписът гласи: „На Георги Марков * AND ALL KILLED NEWSMEN”. Окръжността, оставена в посвещението символизира малката сачма, повалила големия човек. За съжаление плочата има нерадостната съдба през есента да не се забелязва от падналите листа, през зимата да е закрита от снега, а през лятото и пролетта да се губи в зеленината на столичния парк. Четири сезона гарантирана анонимност.
Столична община има идеи за издигането на паметник на Георги Марков, който ще бъде висок цели 2,3 м. и ще бъде дело на скулптура Данко Данков.
Очаквайте скоро на http://www.monuments.bg/
