Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Роден е в село Башкьой, Северна Добруджа на 2 ноември 1858. Участва в Сръбско-турската война от 1876 г. в четата на Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е опълченец. След войната е чиновник в Министерството на вътрешните работи. Като привърженик на Либералната партия се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и прекарва две години в затвора (от 1882 до 1884). След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него Народнолиберална партия. Изключително успешен кмет на София в периода 1888 – 1893 г. и председател на парламента (1892-1893). През 1901 година оглавява Народнолибералната партия и скоро става вътрешен министър (1903 – 1906), а през 1906 година е избран и за министър – председател на Княжество България.
На 26 февруари 1907 г. Димитър Петков е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София в близост до Ректората на Софийския университет. На лобното му място е издигнат скромен паметник.
