Александър Стамболийски

Александър Стоименов Стамболийски е роден на 1 март 1879 година в село Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделско училище с Садово и в лозаро-винарско училище в Плевен. Още много млад е запленен от земеделските идеи и участва в учредителния конгрес на Българския земеделски съюз. Следва философия и агрономия в Германия, но не успява да завърши поради заболяване от туберкулоза. Завръща се в България и незабавно се включва в активния политически живот. Народен представител е в XIV, XVI, XVII, XVIII, XIX и ХХ Обикновено народно събрание, както и в V Велико народно събрание. Превръща се в безспорен лидер на земеделските сили в Царството. Противопоставя се на участието на България в Първата световна война и след подписването на Солунското примирие става един от най-авторитетните политици в държавата. През 1919 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в коалиционното правителство на Теодор Теодоров, а от 6 октомври същата година е и министър-председател на България. В това си качество подписва Ньойския диктат на 27 ноември 1919 година и чупи писалката си в знак на несъгласие с тежките клаузи, наложени от държавите победителки. Стамболийски управлява България до 9 юни 1923 година, когато е свален от власт чрез преврат, извършен от силите на Военния съюз и Народния сговор. Земеделският водач е убит във вилата си в село Славовица на 14 юни 1923 година от членове на ВМОРО.

 

Паметникът на Александър Стамболийски е разположен пред сградата на Софийската национална опера и балет в близост до централния вход. Фигурата на големия земеделски водач в цял ръст е дело на скулптора проф. Марко Марков. Мястото, на което е поставена статуята, не е избрано случайно. През 1921 година БЗНС закупува парцела, върху който днес е изградена операта, с идеята там да се построи новата партийна централа. Тази идея не се реализира по редица причини в следващите десетилетия. След 9 септември 1944 година е решено проектираната от арх. Лазар Парашкеванов сграда да бъде едновременно не само партийна централа, но и опера. Строителството на операта е завършено през 1953 година, а от 1957 г. функционира и партийната централа. Дълго време цялата сграда носи името дом-паметник „Александър Стамболийски”.

 

Информация

Автор на паметника

Марко Марков

Местоположение

GPS Координати

42.69741, 23.33015

Периоди

Паметници от Третото българско царство

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Паметникът на Свети Климент Охридски в София е дело на скулптора Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев?