Васил Евстатиев Априлов е роден на 21 юли 1789 година в Габрово. Още като дете отива с баща си в Русия. През 1811 година се установява в Одеса и започва печеливш бизнес. Скоро младият габровец става един от най-богатите и най-влиятелни търговци в града. Преломен момент за него е прочитането на книгата „Древните и сегашните българи” на Юрий Венелин. Впечатлен от миналото на своя народ, Васил Априлов се отдава на културна и просветителска дейност, като с неговата финансова, морална и организационна подкрепа през 1835 година е открито първото българско светско училище – Взаимното училище в Габрово. През 40-те години на XIX век Априлов пише и няколко книги, които подпомагат училищното дело по време на Възраждането. Влиятелният търговец и пламенен родолюбец се изявява като застъпник на идеята, че новобългарският, а не църковнославянският език трябва да залегне в основата на новото българско светско образование. Освен всичко изброено дотук богатият габровец организира цяла мрежа от сътрудници, които издирват български старини и народни песни, като по този начин допринася за запазването им в трудните времена на османското иго. Големият възрожденец, просветител и дарител умира от туберкулоза на 2 октомври 1847 година във Влашко. Завещава голяма сума пари за построяването на нова сграда за габровското училище. Заради заслугите си към своите съграждани и сънародници Васил Априлов е погребан в двора на школото в родния му град, което носи неговото име – „Априловска гимназия”.
Паметникът на Васил Априлов в гр. София се намира в двора на 38-мо основно училище на улица „Шипка”, което носи и името на именития възрожденец.
