Тодор Влайков

Тодор Генчов Влайков е роден на 13 февруари 1865 година в град Пирдоп и там получил началното си образование. След Освобождението постъпва като ученик в Софийската мъжка гимназия, където е запленен от литературата и прави първите си поетически опити, а от 1884 година насетне пише и няколко разказа. След завършването на гимназията Влайков продължава образованието си в Москва, където обаче прекарва само няколко месеца преди да се завърне в България, за да участва в Сръбско-българската война, обявена от коварните ни западни съседи след провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След победата на България във войната, в която едни срещу други се изправят „великите и опитни” сръбски генерали и все още младите, но храбри и готови на всичко за Родината си, български капитани, Тодор Влайков се завръща в Русия, където продължава филологическото си образование в Московския университет. Там пише и може би най-известното си произведение, повестта „Дядо Славчовата унука”. През 1888 година Тодор Влайков напуска университета, разбрал че призванието му не е във филологическата наука. Младият българин решава да последва завета на великите ни възрожденци, че всеки българин трябва да допринесе с нещо за добруването на българския народ. 


Пирдопчанинът решава да изкорени проблемите, които според него не позволяват на българския народ да разгъне напълно потенциала си, а не да лекува симптомите им. По тази причина се впуска в политическия живот на Княжеството. По убеждения Влайков е бил най-близо до Демократическата партия на Петко Каравелов, но не приема политиканстването и партизанщината в българския политически живот, както и безпринципните компромиси, които политиците са склонни да правят, само и само да останат на власт. Странни аналогии изникват в съзнанието ми, като се замисля за днешното състояние на българския политически живот. Но да се върнем на Влайков и решението му да не се примирява с безпринципността. Заради това си решение той заедно с група млади идеалисти, повечето бивши членове на Демократическата партия, създава Радикалната партия и през 1902 година става редактор на обществено-политическия отдел на списание „Демократически преглед”, което се явява орган на партията. След повече от 2 десетилетия политическа кариера Влайков разбира, че няма как да промени ситуацията само със своя идеализъм, а и явно политическите му качества са отстъпвали значително на литературните и именно заради това след преврата от 9 юни 1923 година той се връща към литературата. В това поле той се чувства най-щастлив и именно с литературното си творчество в най-голяма степен ще бъде запомнен от следващите поколения българи, а не с учителската или политическата си дейност. 


Паметникът на Тодор Влайков се намира в самия център на град Пирдоп в непосредствена близост до читалище „Напредък”. Представлява скулптура на писателя в цял ръст върху каменен постамент, като върху самия постамент са изписани годините на раждането и смъртта му. Влайков е облечен по последна мода и се подпира на бастун в дясната ръка, вперил строгия си, вечно търсещ поглед някъде в бъдното. Едно бъдеще, където България е силна и модерна държава, а българският народ е щастлив и благоденстващ. Бъдеще, за което през целия си живот по един или друг начин се бореше Тодор Влайков, чийто паметник днес може бъде посетен от всеки, който преминава през град Пирдоп. Смятам, че това е един от най-добрите начини да се отдаде почит на заслужилия пирдопчанин. 

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.700632, 24.179948

Периоди

Възрожденски паметници

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Паметникът на Иларион Макариополски пред Синодалната палата е поставен през 1924 година?