Бомбардировките над София /1943-44/

Бомбардировките над София от 1943 – 1944 г. са може би най-мрачният и трагичен епизод от историята на столицата, който изменя облика й завинаги. Последователната политика за унищожаване на материалния (индустриален и военен) потенциал и деморализиране на населението на двете противостоящи коалиции във Втората световна война не подминава и България. В последните годни на войната натрупването на редица обстоятелства поставя България в особено неблагоприятно положение – силите на Оста отслабват и започват да търпят сериозни поражения, Съюзниците овладяват о. Сицилия, а оттам и Южна Италия (Италия капитулира на 1 октомври 1943 г.), за да послужат тези територии след това като база за стартиране на бомбардировките над България. На 28 август 1943 г. умира българският цар Борис III, което води до политическа криза в страната и крах на дипломатическите отношения със Съюзниците.

Всички тези негативни за България фактори взимат конкретно изражение чрез бомбардировките над София и други градове в страната. Англоамериканските въздушни операции над София започват на 14 ноември 1943 г., като до края на годината са извършени още няколко – на 24 ноември, 10 декември, 20 декември, 30 декември. Те са съсредоточени в района на Централна гара, индустриални и военни зони на столицата, като равносметката възлиза на над 200 убити, над 400 ранени и над 600 разрушени сгради.

С началото на 1944 г. нападенията стават още по-жестоки, вече са насочени към централните части, при което броят на жертвите нараства значително, а материалните щети са непоправими, много сгради в представителните квартали на града се превръщат в руини и днес само архивните кадри пазят спомена за тях. В българската история 10 януари 1944 г. ще остане известен като "черния понеделник", когато близо 300 самолета хвърлят бомби, при което отнемат живота на над 500 души. На 16 март, 24 март и 29 март 1944 г. са извършени по-малки бомбардировки, но на 30 март над 400 бомбардировача разрушават около 3500 сгради и убиват около 150 човека. За щастие вече голяма част от населението е напуснало София и това вероятно спасява живота на хиляди. На 17 април 1944 г. е последната бомбардировка над София, при която загиват 128 човека и са разрушени около 750 сгради. Мащабите на разрушенията са огромни, но благодарение на самоотвержената съпротива и жертвоготовност на българските ВВС със сигурност са много по-малко, отколкото е можело да бъдат. Равносметката: 852 невинни жертви, над 12 000 изравнени със земята сгради… 

Това ни напомня и скромният паметник, посветен на загиналите мирни граждани на София, намиращ се в градинката зад Народното събрание. Той е поставен през 2004 г. по инициатива на сдружение „Мати Болгария“. Представлява гранитна морена с гравиран възпоменателен надпис за жертвите и разрушенията и призив към бъдещите поколения за повече мъдрост.


Въпросът за това доколко е адекватен мащабът на този монумент спрямо мащаба на трагедията от 1943-44 г. остава отворен. Прави чест на сдружението, поело инициативата за поставянето му, но за пореден път поражда съмнения в моралните устои на съвременната българска държава.  
/данните за броя на жертвите варират от 750 до 1800 в източниците, на паметника е изписано 852/

Информация

Година на построяване

2004

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.695195, 23.333319

Периоди

Военни паметници (1877 – 1945)

Съвременни паметници (след 1989 г.)

Автор на експозето

арх. Силва Събкова

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

В паметника на Незнайния воин са положени 15 гилзи със свещена земя от 30 различни исторически места в България, свързани не само с военните ни победи, но и с цялостния държавен и културен възход на България?