Стефан Стамболов

Ние българите сме честит народ. Колкото и странно да звучи това твърдение днес, когато „кризата” ни е оплела в мрежите си и сякаш перспективите пред нас непрекъснато се свиват, то е абсолютната истина. В нашето минало има толкова много герои, толкова много позитивни примери, които да следваме, че не е трудно да повярваме, че днешното тежко положение е временно и че, ако работим усърдно и най-важното заедно, ще успеем да върнем благоденствието в България. 

 

Един такъв герой, чийто пример трябва да следваме, е Стефан Стамболов. В някои периоди от миналото той бе хулен, паметта му осквернявана с неверни обвинения и приносът му за България и българската кауза замъглявани. Безспорно Стамболов е противоречива личност и както всеки друг човек живял на този свят и той е допускал грешки. Та нима има безгрешни хора? Отговорът е пределно ясен и заради това в настоящата статия аз няма да се превръщам в апологет на Стефан Стамболов, тъй като той няма нужда от такъв, а ще се опитам докато представям биографията му да поставя акцент на онези негови действия или идеи, които днес трябва да си припомним и да използваме.

 

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 година в старопрестолния град – Търново. Там още от малък е възпитан в патриотизъм и родолюбие, които стават основни стълбове на мирогледа му до края на бурния му живот. Получава образование първо в родния си град, а след това в Одеса, където обаче не успява да завърши, заради будната си гражданска съвест и любовта си към справедливостта. След Одеса Стамболов се връща за кратко като даскал в българско, но вижда колко нетърпимо е вече положението на поробените му братя и заради това решава да се отдаде изцяло на националноосвободителното движение и да се бори с каквото може за Свободата на Отечеството. Така през 1874 година отива в Румъния и скоро започва да участва активно в организационния живот на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През есента на същата година е избран за наследник на Апостола и е изпратен в българските земи, за да възстанови комитетската мрежа. След няколко сравнително успешни месеца прекарани в Българско Стефан Стамболов се завръща в Румъния, за да участва в много важното заседание на БРЦК от 12 август 1875 година, когато се взема решение за организиране на въстание в българските земи, което трябва да създаде втори център на борба срещу османците след Босна, която е въстанала по-рано същата година. Стамболов е изпратен в Старозагорския край и там полага огромни усилия за организиране на населението, но поради значителното струпване на османски военни и полицейски части, както и заради липсата на сериозна организация и достатъчно време за подготовка не успява да мобилизира голяма група българи. Въстанието не избухва поради малкия брой събрали се участници и в крайна сметка представлява провал на водената дотогава от Христо Ботев политика на БРЦК за незабавно организиране на въстание.

 

Стамболов, подобно и на Раковски и Левски преди него, достига до идеята, че въстанието не може да се организира за няколко седмици, а трябва целенасочена и интензивна подготовка, която да продължи поне няколко месеца и да обхване колкото се може по-голяма част от българските земи. С тези идеи Стамболов участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Там той, въпреки крехката си възраст, е избран за председател на заседанията на комитета и има основна роля при вземането на най-важните решения, които в крайна сметка превръщат Априлското въстание в един от върховете на националноосвободителното ни движение. Самият Стамболов е определен от комитета за Апостол на Първи революционен окръг, а именно родното му Търново и прилежащите земи. След пристигането в родния си град Стамболов осъзнава, че много трудно от него ще може да се извърши организацията на въстанието, поради наличието на много турци и голям брой потенциални предатели. Мести центъра на своята дейност в село Самоводене, а за център на окръга определя Горна Оряховица. Провежда сравнително успешна подготовка, като в действителност тя отстъпва единствено на тази в Четвърти революционен окръг. След избухването на въстанието в окръга, Стамболов изчезва по все още неизяснени причини и няколко месеца по-късно се появява в Румъния. На този момент обръщат внимание мнозина от изследователите на живота на Стамболов и твърдят, че той е бил страхливец и не е имал кой знае какви качества. Дори и да приемем, че през съдбовната за българския народ 1876 година Стамболов е проявил слабост, това не означава, че по-късно той не се е поучил от грешките си, не е възмъжал и не се е превърнал в неустрашим защитник на българската кауза. Не може една грешка или едно петно в миналото да се използва, за да се очерни цялата дейност и целия живот на един човек. А и Стамболов е бил повече интелектуалец, отколкото революционер. Бил е по-скоро стратег, човек с ясна визия за това какво трябва да се прави, отколкото изпълнител, т.е не тактик. 

 

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Стамболов е военен кореспондент на вестник „Новое время” и в статиите си разкрива героизма на войските, борещи се срещу османците. След нечуваната несправедливост, която е извършена срещу българския народ по време на Берлинския конгрес Стефан Стамболов е един от първите лидери на нацията, който започва да мисли как да се поправи несправедливостта. Участва при изграждането на комитетите „Единство”, борещи се за обединение на разпокъсания български народ в една държава. По тази линия участва и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година, което макар и слабо познато, представлява героична страница в нашата история. Тези действия на Стефан Стамболов разкриват огромната му любов към българския народ и непреклонната му вяра, че народът трябва да живее в една държава и тази държава да бъде България.

 

След началото на политическия живот в Княжество България Стефан Стамболов е неизменна част от него. Избран е за народен представител и участва активно в работата на почти всички Обикновени народни събрания в България от Първото до Седмото. Председател е на IV Обикновено народно събрание и дейно участва в един от най-важните актове на Княжество България, а именно Съединението с Източна Румелия през 1885 година. Нещо повече Стамболов е първият български държавник признал акта от 6 септември 1885 година. Какво по-сигурно доказателство можем да търсим за родолюбието му и за факта, че е бил обсебен от българската национална кауза? Без да се замисли за миг и въпреки че не е имало официално становище нито от княза, нито от министър-председателя, Стамболов признава Съединението, защото знае, че това е един дълбоко справедлив акт. След неочаквания и изключително коварен удар на Кралство Сърбия срещу Княжество България през есента на 1885 година, въпреки високия държавен пост който заема, Стефан Стамболов се включва като доброволец в Сръбско-българската война, за да брани на бойното поле обявеното само няколко седмици по-рано Съединение. Колцина са председателите на Народни събрания по света, които доброволно са участвали във война за защита на Отечеството си! 

 

След войната Русия се опитва по грозен и пагубен за нас българите начин да се намеси във вътрешната ни политика, организирайки заговор срещу обичания от целия български народ княз Александър Батенберг, който е символ на Съединена България. Стамболов не предава княза и народа си и организира контрапреврат, който съдейства за временното завръщане на княз Александър на престола. Князът обаче, също като Стамболов, е поставил националните интереси на България над своите собствени и когато Русия ясно показва, че вече не го приема за владетел на България доброволно се отказва от поста. Поверява регентството в сигурните ръце на Стефан Стамболов, за когото е било ясно, че няма да клекне нито пред Русия, нито пред Османската империя, нито пред Запада, а ще се съобразява само и единствено с българските интереси. Нещо, от което днешните политици следва да се поучат! 

 

След избора на Фердинанд Сакскобурготски за български княз Стамболов му става опора и дясна ръка, тъй като едновременно е и най-авторитетният политик в България и човекът с най-ясна визия за реформите, от които се нуждаят българската държава и общество. За да осъществи тези реформи Стефан Стамболов е назначен от княза за министър-председател на Княжеството и е такъв в продължение на цели 7 години от 1887 до 1894 година. Едно просто доказателство за качествата на Стамболов е фактът, че той е първият министър-председател в новата българска история, който успява да завърши целия си четиригодишен мандат. По време на 7-годишното си управление Стамболов полага основните на модернизацията на България и на българското икономическо чудо, което се случва в първото десетилетие на ХХ век. Той не се притеснява от Великите сили, когато предприема политика на протекционизъм за българското производство и когато държавата започва да стимулира родната индустрия. Макар официално България да не е все още независима държава Стамболов разчупва икономическите окови, привързващи ни все още към Османската империя и успява да договори нови, по-равноправни икономически отношения с държавите от Западна Европа. Това е един великолепен пример как националният интерес може да се следва въпреки всичко и всички. А управлението на Стамболов предлага още редица примери. Той разбира колко опасни са сръбските претенции за Македония и заради това отказва съюз със западната ни съседна срещу Османската империя. Не само това, но Стамболов успява да издейства два берата за български владици в Македония и утвърждаването на религиозните права на българите в Одринско. Мога да давам още и още примери за успешната държавническа дейност на Стефан Стамболов и за факта, че той винаги е защитавал българската кауза, каквото и да му е струвало това, но тук ще приведа само още един – единствен пример.

 

Стамболов сравнително бързо разбира, че Русия използва България за своите собствени користни интереси. Докато тези интереси съвпадат с българските Стамболов няма нищо против добрите взаимоотношения между двете държави, но след 1885 година вече е очевидно, че интересите на Княжеството и Империята нямат нищо общо. По тази причина през цялото си управление Стамболов не позволява Русия да осъществи каквато и да е намеса в българския вътрешно- или външнополитически живот. Благодарение на тази еманципация България е приета за равноправен партньор от редица европейски държави и това издига реномето на българите по целия свят. Князът обаче се блазни от едно признание от руския император и заради това провокира Стамболов да подаде оставка, която е приета на 31 май 1894 година. В този момент от българската политическа сцена слиза лидерът, успял всестранно да модернизира България, да издигне националния интерес на пиедестал и да даде самочувствие на българския народ, че нему се полага достойно място в лоното на европейските народи.

 

На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е посечен на ул. Г. С. Раковски, в самия център на София, столицата на България, на която той е посветил целия си живот. Убит е от македонски комити по най-зверския възможен начин. Тримата му нападатели го посичат многократно с ятагани. Въпреки че и двете му ръце и главата му са жестоко пострадали Стамболов не се предава и се бори за живота си, но няколко дни по-късно умира. Така на 6 юли 1895 година приключва живота на един от най-големите български политици, който неслучайно е наричан Бисмарк на Балканите.

 

Паметникът на Стефан Стамболов се намира на мястото, където е съсечен от безпощадните убийци. Монументът е изграден през юли 1995 година по инициатива на национален клуб „Стефан Стамболов”, като автори са Иван Славов и Александър Стефанов, които символично са изобразили смъртта на видния български деец и общественик, чрез разцепената на две глава. Върху постамента са поставени плоча с информация и подписа на бележития държавник, подпис положен под толкова много закони, заповеди и ред други документи, с които е модернизирана България, че всеки един от нас трябва да го познава. Днес паметникът на Стефан Стамболов е място, където можем да се преклоним пред големия българин и да си припомним колко важно е винаги да защитаваме Родината си и интересите на собствения си, наш български народ.

Информация

Година на построяване

1995

Автор на паметника

Иван Славов и Александър Стефанов

Местоположение

GPS Координати

42.694539, 23.329626

Периоди

Паметници от Третото българско царство

Възрожденски паметници

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Фигурите на Св. Св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София са високи 4,2 метра?