Проф. Емануил Иванов

Проф. Емануил Иванов е известен български математик, един от пионерите на висшето образование в България. Той е роден в Свищов в заможно семейство на търговци, родственици на Алеко Константинов, на 30 януари 1858 година. Завършва средно образование в родния си град, занимава се известно време с търговия, след това става стажант-инженер в пътното строителство, но истинското му призвание тепърва щяло да се разкрие. След Освобождението заминава за Мюнхен, където завършва Политехниката през 1883 г. със специалност физика и математика. Същата година постъпва като преподавател в гимназията в град Лом, където скоро изпъква със своето усърдие и педагогически талант. Остава там до 1885 г, когато е преместен в София в Министерството на народното просвещение.


Следващите няколко години се занимава с обществена и административна дейност към Министерството, но любовта му към учителската професия не го напуска. През тези години той се убеждава в голямата нужда от добре подготвени преподаватели, каквито по това време са рядкост. Така Емануил Иванов става радетел на идеята за създаване на школа за подготовка на учители. Той е част от комисията на Министерството, която изработва "Временни правила за уреждането на Висш педагогически курс в София", който скоро е преобразуван в първото Висше училище в България /по-късно Софийски университет/. Членове на тази комисия участват във фактическото учредяване на Висшето училище през 1888 г. и Емануил Иванов, е един от тях. Така той се нарежда измежду създателите на Софийския университет, като основава физико-математическото отделение през 1889 г., това е второто най-старо отделение на Висшето училище. Той става редовен преподавател и впоследствие първи редовен професор и основател на Катедрата по висш анализ. Преподава в университета в периодите 1889 – 1910г. и 1917-1923г., а през годините на прекъсване, преподава математика в няколко софийски училища. Чел е лекции по: „Висш анализ”, „Диференциално смятане”, „Диференциални уравнения”, „Интегрално смятане”, „Въведение в теорията на комплексните функции”, „Теория на функциите”, „Елиптични интеграли и функции”, „Елементарна математика”. Избиран е за Ректор на СУ в периода 1890-1891, 1891-1892 и 1893-1894 година. Емануил Иванов е и сред основателите и фактически инициатор на Физико-математическото дружество в България, създадено през 1898 г., като дълги години го председателства и е редактор на списанието му. От 1900г. е действителен член на Българското книжовно дружество /БАН/. Научната му дейност се свързва с трудове главно из областта на теорията на числата и методиката на математиката. Забележителни са изследванията му върху т.нар. от него раниони – хиперкомплексни числа с 4 единици. След пенсионирането си през 1923г., проф. Иванов се премества в Кюстендил, където жизненият му път завършва тихо на 24 юли 1925 г. Днес природо-математическата гимназия в града носи неговото име.


Паметникът на проф. Емануил Иванов се намира пред сградата на Факултета по математика и информатика на СУ /бул. Джеймс Баучър №5/, макар че по времето на професора, факултетът се е помещавал на друго място, а тази сграда не е съществувала. Започнатото от него дело обаче днес продължава да се развива именно на това място и неговата достолепна фигура сякаш благосклонно наблюдава и покровителства новите поколения, поели по пътя на науката. Скулптурата, излязла изпод ръцете на Ваньо Колев, е издигната върху нисък гранитен постамент. Професорът е изобразен портретно, в уголемен мащаб, седнал на старинно кресло, със спокойно, замислено изражение и проницателен поглед. Както науката и културата са били винаги скъпи за проф. Иванов приживе, така е и увековечен – с книга, притисната до сърцето.


Паметникът е открит на 12.05.2008 година, по повод 150 години от рождението на професора, по инициатива на акад. Борислав Боянов

Информация

Година на построяване

2008

Автор на паметника

Ваньо Колев

Местоположение

GPS Координати

42.674781, 23.330286

Периоди

Паметници от Третото българско царство

Автор на експозето

арх, Силва Събкова

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

В парка на Военната академия „Георги Стойков Раковски” се намира тъй наречената „Алея на победите”, която се състои от колони, върху които са изписани имената и датите на най-славните победи на нашата армия?