Найден Геров

Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в град Копривщица. Той е осмото от общо тринадесет деца в семейството. Баща му бил преподавател в килийно училище и именно там младият копривщенец получава началното си образование. Заради напредъка в обучението си малкият Найден бил изпратен да се учи в гръцко училище в Пловдив. Там останал само две години, защото не му се харесвала политиката на асимилация, която дори гръцките учители подкрепяли. По тази причина през 1836 година се завърнал в родния си град, където в този момент вече преподава Неофит Рилски във взаимно училище, заменило килийното. През 1839 година, по лична препоръка на Неофит Рилски, Найден Геров е изпратен в Одеса, където учи в Ришельовския лицей. Завършва своето обучение с отличие през 1845 година. Междувременно издава няколко книги, сред които е и прословутата му поема „Стоян и Рада”. Впечатлени от начетения и способен младеж, руските власти му предлагат руско поданство, което младият българин приема, за да може по-лесно да съдейства в подкрепа на своите сънародници. 

 

През 1846 година Найден Геров се завръща в родната Копривщица и се отдава на народополезна дейност. Отваря двукласно училище и започва сам да преподава в него. Училището е наречено „Св. Св. Кирил и Методий” и днес представлява музей. Славата на копривщенското училище и на Найден Геров се разнасят на шир и на длъж из българските земи. Идват ученици от всички земи, населени с българи. Подтикван от родолюбиви подбуди, Найден Геров организира тържествено честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Пловдив на 11 май 1851 година. Скоро този ден се превръща във всеобщ български празник, а от 1857 година ежегодно се отбелязва тържествено в редица български градове. Найден Геров е поканен в Пловдив да ръководи местното училище и се сблъска с опитите на гръцкото духовенство да наложат асимилация чрез образователната система. От този момент насетне Геров се отдава на борба против фанариотите и против всеки опит за асимилация на българите. Той смята, че чрез просветата народът му ще се доближи до цивилизованите европейски народи и оттам нататък остава само една малка крачка към освобождението. По време на Кримската война Найден Геров действа изключително активно в подкрепа на българските национални интереси и е забелязан от висшите управленски кръгове на Руската империя. По тази причина през 1857 година е назначен за пръв руски вицеконсул в Пловдив и по този начин още по-силно се укрепва връзката между бележития възрожденец и града под тепетата. 

 

Бидейки руски вицеконсул, Геров действа изключително активно за подпомагане на българската кауза като създава редица училища, читалища и кръжоци и като помага на всички родолюбиви инициативи в града и областта. След разгрома на Априлското въстание е принуден да се укрие в руската легация в Истанбул, тъй като е смятан за главен подбудител на въстаническите действия. Близо 20-годишната дейност на Геров като пловдивски вицеконсул е силно продуктивна и е свързана с преодоляването на опасността от елинизиране на българската интелигенция и на българските търговци. 

 

По време на Руско – турската война Найден Геров първоначално участва в руското командване, а след настъплението на руските войски на южния бряг на река Дунав той е назначен за губернатор на Свищов, първият освободен български град. След несправедливите решения на Берлинския конгрес копривщенецът се завръща в Пловдив, който е останал под властта на султана, макар и като център на автономната област Източна Румелия. Там Найден Геров продължава работата върху труда на своя живот - епохалния „Речникъ на блъгарскый языкъ”. В речника са събрани над 70 000 български думи, над 24 000 изречения и хиляди пословици, поговорки, лични имена и части от песни. Този уникален по своя обем труд и до днес остава ненадминат в много отношения. Това ни дава още едно основание дълбоко да се преклоним пред гения, трудолюбието и патриотизма на Найден Геров.

 

Изтъкнатият български интелектуалец доживява да види присъединяването на родната му Корпивщица и на така обичания от него Пловдив към Княжество България през 1885 година. Съдбата решава да му спести страданието от преживените български трагедии след Междусъюзническата и Първата световна войни. Големият български родолюбец, учител, учен, общественик и държавник умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година. Погребан е в града, на който е посветил най-голямата и ползотворна част от своя живот – Пловдив. Там и днес всеки може да го почете пред неговия гроб – паметник.

 

Паметникът, който публикуваме с това експозе, се намира в Цар-Симеоновата градина в центъра на Пловдив. Изработен е от Красимир Русев и е финансиран от община Пловдив. Паметникът се издига в близост до други монументи, посветени на възрожденските ни дейци. 

Информация

Автор на паметника

Красимир Русев

Местоположение

GPS Координати

42.142225, 24.747654

Периоди

Възрожденски паметници

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

На 26 март (Денят на Тракия) 2010 година в парка „Св. Николай Софийски” е открит бюст на първия български екзарх – Антим I?