Мавзолеят на Александър I Батенберг

Гробницата на първия български княз след Освобождението – Александър Батенберг, се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има ощ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер. Над входа на гробницата е поставен стилизиран княжеския герб. Отвътре стените й са декорирани от проф. Харалампи Тачев. В средата на мавзолея е поставен саркофаг от чист карарски мрамор, а зад него, до стената, е прилепен мраморен паметник, върху чиято лицева страна е изваян в барелеф образът на Княза. В гробницата са изложени княжеските реликви: бойният му шинел, калпакът, сабята и др., както и много венци. До днес са положени над 1300 венци от различни лица, учреждения и организации както от България, така и от чужбина, като понастоящем се съхраняват лентите на около 600 венеца.

Александър Йозеф фон Батенберг е роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. На 20 годишна възраст, младият принц получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк, като за службата си е награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран единодушно от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време се прокламира и защитава на бойното поле Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изгонен от страната. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, понеже не получава подкрепа нито от руският император Александър III, нито от Ото фон Бисмарк, князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира. Оттегля се от престола на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена. Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Последната воля на княз Александър I била да бъде погребан в България и по тази причина останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 година.

Информация

Година на построяване

1897

Автор на паметника

арх. Херман Майер

Местоположение

GPS Координати

42.691423, 23.332455

Периоди

Паметници от Третото българско царство

Автор на експозето

Яна Георгиева

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Паметникът на Димитър Петков се намира между Софийския университет и Орлов мост, понеже там е лобното му място?