Генерал-майор проф. Иван Димитров

Генерал-майор проф. Иван Викторов Димитров е роден на 28 януари 1916 г. в Пазарджик. Медицинското си образование завършва през 1942 г. в София. Постъпва като участъков лекар в с. Бяга, Пазарджишко за две години. В края на Втората Световна Война, след като България преминава на страната на Съюзниците, взема участие във военните действия срещу Германия. През 1945 г. постъпва като ординатор в урологичното отделение на Общовойсковата болница в София, където става ученик на ръководителя на отделението и основоположник на българската урология – д-р Таню Танев – лекар с многогодишен стаж и европейско образование. След пенсионирането на д-р Танев през 1959 г., неговият способен ученик, който междувременно защитава дисертация и получава научната степен „кандидат на медицинските науки“, поема ръководството. През 1962 г. отделението е преобразувано в Клиника по урология към Висшия военномедицински институт (ВВМИ, по-късно Военно Медицинска Академия – ВМА), под ръководството на д-р Иван Викторов, който заема този пост до края на живота си. Д-р Викторов става доцент през 1963 г., а през 1969 г. – професор. От същата година е и генерал-майор от медицинската служба към армията. През 1972 г. проф. д-р Иван Викторов е избран за председател на Българското Урологично Дружество, основаното през 1960 г. по инициатива на катедрата „Урология“. За тези близо 25 години под ръководството на проф. д-р Викторов, Клиниката по урология към ВВМИ се превръща в една от водещите за страната. На него се дължи цялостната модерницазия по съвременни образци, както на оборудването и инструментариума, така и на учебната, научно-изследователската и лечебно-диагностичната дейност. Като първи заместник началник по лечебната част на ВММИ, той лично контролира и координира работите по изпълнението на проекта при строителството на новата 18-етажна сграда през 1980 г.

 

Генерал-майор проф. д-р Иван Викторов се утвърждава като лекар и учен с международен авторитет. Носител е на множество ордени, отличия и медали, които могат да бъдат видени в Музея на медицинската служба. От 1977 г. е член-кореспондент на БАН, редовен член на Световното дружество по урология, на Европейската асоциация по урология и други наши и международни организации. Проф. д-р Иван Викторов завещава значително количество научни трудове – над 250 монографии, статии и доклади, които са се превърнали в настолни книги за всеки начинаещ или практикуващ уролог в България. На него се дължат както множество задълбочени изследвания и разработки в областта на урологията, така и въвеждането в практиката на редица оригинални лечебни методи. Отличаващ се с желязна дисциплина и изключителна професионалност, проф. д-р Викторов става личен пример и учител на следващите поколения уролози, които се формират под неговото вещо ръководство.

 

Въпреки голямата си енергия и физическа сила, проф. д-р Викторов си отива от този свят едва 67 годишен. Посветил живота си на лечението на урологични заболявания, по ирония на съдбата именно едно такова заболяване го поваля. След тежко и продължително боледуване, той почива на 25 август 1983 г.

 

Бюст-паметникът на генерал-майор проф. Иван Викторов се намира пред сградата на ВМА /на ул. „Св. Георги Софийски“/, редом с паметниците на още трима заслужили дейци на военната медицина. Бронзовият скулптурен портрет на професора, издигнат върху гранитен постамент, гледа с лице към същата тази сграда, която израства под негов надзор. Макар да не е необикновен, този паметник – напълно изчистен и конкретен – по някакъв начин прави алюзия с личността на проф. Викторов, такъв какъвто е описван – целенасочен, дисциплиниран, задълбочен, трудолюбив и отдаден на грижата за пациентите.

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.684888, 23.303976

Периоди

Военни паметници (1877 – 1945)

Паметници от Третото българско царство

Автор на експозето

Силва Събкова

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

През 2008 година по случай 130-тата годишнина от края на Руско-турската война е издигнат паметник на победителите на който един до друг са представени български опълченец и руски воин, а под тях стои надпис „Стражи на Свободата”?