Илия Стоянов Минев

Илия Стоянов Минев е български боец за демокрация, яростен противник на комунизма, политически затворник с най-дълъг престой зад решетките в България, а вероятно и в света. Затова често е сравняван с Нелсън Мандела, но приликите между тях свършват дотук. Ако южноафриканецът получава заслуженото признание от народа си и от света, то съдбата на бай Илия, както го наричат близките му, няма щастлива развръзка.

 

Роден в с. Саранбей /дн. гр. Септември/ на  5 декември 1917 г. в семейство на заможни земевладелци-винопроизводители. Получава добро образование в Пазарджик и Пловдив, след което заминава да следва във Франция. Дипломира се като инженер-химик в Тулуза, където се сближава с Франсоа Митеран. Престоят му във Франция несъмнено развива у него стремежа за справедливост, свобода и граждански права. След като се завръща в България става активен участник, а след това и част от ръководството на Съюза на българските национални легиони, организация с отявлен антикомунистически характер и известни симпатии към националсоциалистическата идеология. За дейността си е задържан още на 10 септември 1944 г. и прекарва една година в Пазарджишкия арест. Освободен за кратко за да бъде мобилизиран в армията за боевете срещу Германия към края на Втората Световна Война, отново е арестуван през 1946 г. и съден от т.нар. „Народен съд“ за „дейности против народната власт“. Заради своите убеждения, получава 20 години затвор и едвам избягва смъртната присъда. Одисеята му по затворите започва от май 1947 г. и завършва чак през 1978 г., общото време, за което е бил лишен от свобода е около 26 години, от които 5 и половина години само в карцер, тъжен рекорд за един политически затворник. За това време е успял да обиколи почти всички затвори в страната, а какви издевателства и мъчения е бил принуден да преживее, само той си знае. Четири пъти е бил на прага на смъртта и четирите пъти като по чудо оцелява. Тегобите обаче не сломяват духа му –  напротив укрепват неговата непримиримост. Негови съкилийници и приятели от затворите го помнят като истински учител и проповедник на идеала за свобода сред младите затворници. След като е освободен от тъмничен затвор, още 8 години е под мярка за неотклонение и всеки ден е задължен да се подписва два пъти дневно в управлението в Септември. Известно е, че несломимият дух, вътрешната сила и неизчерпаемата енергия на г-н Минев будят уважението дори у хората на ДС в Пазарджик, който му подаряват портрет на Васил Левски, с когото понякога той е сравняван.

 

През 1987г. инж. Илия Минев събира около себе си група съмишленици и основава първото антикомунистическо дружество в България, още по времето на диктатурата. Официално дружеството е регистрирано на 16.01.1988 г. под името Независимо дружество за защита правата на човека в България (НДЗПЧБ). Това на практика е зората на възраждането на демократичната опозиция, а под ръководството на такъв образован и неподкупен човек, който цял живот безкомпромисно следва принципите си, организацията е припозната като опасен враг от действащата тоталитарна система. Действително, дружеството бързо набира привърженици и дори из Европа се заговаря за него, а опитите за сломяване не постигат успех, поне в началото. Усещайки приближаващия край на своята хегемония, комунистите успяват така да дирижират събитията, че всъщност сами си създават една привидно силна, но в действителност удобна опозиция, в която отново успяват да внедрят свои хора. Истинските демократи, като инж. Илия Минев, остават изтласкани встрани от ключовите политически събития и от общественото внимание. Натискът е толкова голям, че той дори е свален от поста си на председател на НДЗПЧБ, скоро остатъците от дружеството се претопяват в други партии и то престава да съществува. Известни са случаи, когато на уж демократичните митинги от 1989-90 г.,  г-н Минев не само не е бил допуснат да говори, но макар и вече доста възрастен, е бил грубо изблъскван от трибуната от официалните лица. Това последно десетилетие със сигурност е било най-тежкото за този горд и искрен демократ. Предаден и забравен от мнозина, той става свидетел на поредната политическа пародия, която под фалшиви лозунги петни идеала, за който той се е борил цял живот.

 

На 06 януари 2000 г. инж. Илия Минев напуска този свят така както е и живял – в самота и нищета, но без да преклони глава.

 

Цял живот репресиран, изолиран и маргинализиран, посмъртно инж. Илия Минев се сдобива с паметник в сърцето на София. Монументът се намира в  градинката между булевардите “Евлоги Георгиев” и “Черни връх”, открит е на 9 декември 2002 г., издигнат по инициатива на Движение за национално възраждане „Оборище“. Паметникът е скромен, но достоен, изработен с внимание и мисъл от скулптора Иво Димитров Чехларов. Съставен е от 3 бели мраморни плочи:  в най-високата е вграден бронзов портретен барелеф с кратък библейски цитат под него, а на предната ниска плоча е гравиран кратък биографичен текст. Монументът се отличава с простота и изразителност, а което е най-ценното в случая – и с информативност. По-старите поколения умишлено забравиха инж. Илия Минев, а новите рядко имат възможността да научат за него, а неговият живот, безкомпромисност и идеализъм са пример, който не губи своята актуалност, независимо от хода на времето. Днес всеки който  пътьом отдели 5 минути да се поспре пред паметника, може да научи достатъчно, да се почувства съпричастен и да бъде подтикнат да направи нещо, което е нужно всекиму – да знае, да помни и да търси истината!

Информация

Година на построяване

2002

Автор на паметника

Иво Чехларов

Местоположение

GPS Координати

42.682888, 23.322742

Периоди

Съвременни паметници (след 1989 г.)

Автор на експозето

Силва Събкова

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

В паметника на Незнайния воин са положени 15 гилзи със свещена земя от 30 различни исторически места в България, свързани не само с военните ни победи, но и с цялостния държавен и културен възход на България?