Христо Ботьов Петков /1847 – 1876/ е български национален герой, революционер, гениален поет и публицист. Роден е в семейството на учителя, книжовник и обществен деец Ботьо Петков в град Калофер. В родния си град завършва трикласно училище. По-късно с помощта на Найден Геров постъпва като стипендиант във Втора одеска гимназия. Въпреки че заради свободолюбивия си дух скоро е изключен от гимназията, младият Ботев чете много, запознава се с руската литература и влиза във връзка с руските революционни среди. След кратко учителстване в бесарабското българско село Задунаевка, Христо се завръща в родния си град, за да поеме учителското място на баща си. Заради пламенната реч, която произнася по повод празника на светите братя Кирил и Методий на 11 май 1867 г. и обвиненията в лоялност към султанското правителство, които отправя към някои свои колеги, Ботев е принуден завинаги да напусне родния Калофер и да емигрира в Румъния. В странство Ботев опознава несгодите на хъшовския живот, но и идеите на българската революционна емиграция. Съжителството му на ръба на оцеляването с Васил Левски през зимата на 1868 година дооформя възгледите му и окончателно го спечелва за идеята на българското националноосвободително движение, а познанството му с Любен Каравелов му дава трибуна за изява на страниците на в. „Свобода”. Христо Ботев застава начело на Българския революционен централен комитет след обесването на Васил Левски и като такъв организира Старозагорското въстание. Поради неуспешния му край Ботев подава оставка. С избухването на Априлското въстание революционерът организира чета от над 200 души, които го избират за свой войвода и на 17-ти май 1876 година стъпват на българския бряг при Козлодуй. Въпреки високия боен дух на четниците, те не срещат очакваната подкрепа на родна земя и са принудени да се изтеглят към Балкана. Последните тежки сражения са на 20-ти май, когато пада убит и 28-годишният войвода Христо Ботев.
Освен всичко друго Христо Ботев е гениален поет. Двадесетте му поетични произведения /сред които „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски”/ са изпълнени с такава сила и непреходност, че влияят върху мисленето, душевността и представите ни за миналото до ден днешен. С голямо значение е и публицистичната му дейност, започнала с „Дума на българските емигранти”, преминала през Каравеловите „Свобода” и „Независимост” и кулминирала в програмните „Знаме” и „Нова България”. Най-силното оръжие на Ботев – словото – го нарежда сред най-обичаните български възрожденци.
Няколко са паметниците, които издигат българите на своя национален герой. Един от тях, представляващ бюст, се намира в самия център на град София, на бул. „Христо Ботев” в центъра на добре оформена и поддържана градинка.
