Съвременната медицина датира своя произход в Античността. Най-старите цивилизации използвали магия и билки, за да лекуват болести, но също така използвали религията, за да ги освободи от болките и да предпазва здравето им. Заедно с почитането на боговете Асклепий и Хигия в Древна Гърция се въвежда и култ за изцеление, който съществувал от около 500 г. пр. н. е. до около 500 г. сл. н. е. в римските религиозни обичаи. Хигия играе необичайна роля в древногръцките култове, заради неясната си идентичност. Тя е носила няколко имена, които непрекъснато се пресичат в модерната литература от XIX век. Термини като богиня, персонификация , абстракция и разширение на Асклепий са само някои от етикетите, давани за нея. Интересен е въпросът защо модерните изследователи и историци използват различни имена за Хигия, когато древните източници са единодушни за това, че тя е богиня. Пример за това е първата клетва на Хипократ , която гласи: „Кълна се в Аполон, лечителят, Асклепий , Хигия и Панацея, и вземам за свидетели всички богове, всички богини, за да се запази според способността ми и моя преценка следната клетва и договор“.
В митологията Хигия много често е била обвързвана с Аполон, Асклепий, Атина, дори с римското божество Бона Деа. В исторически контекст собственият култ към Хигия се развива през VII и VI век пр. н. е., който бива разпознат от Оракула на Делфи. По-късно култът се развива надлокално в Гърция и Рим, където се свързва с религиозните традиции на Асклепий, бога на Медицината. Когато през 429 и 427 г. пр. н. е. епидемия на чума избухва в Атина, почитането на Хигия и Асклепий бързо се пренася и там. Наред с тях бива почитан и малкият бог-гадател Телесфор. Техни изображения или изображения само на атрибутите им – змия и орфическо яйце, срещаме върху монети от древна Пауталия (дн. Кюстендил). Асклепий обикновено бива е представян като възрастен мъж с брада и мустаци, опиращ се на тояга, около която се увива змия. С другата ръка държи яйце или патера. Особено в релефите редом до него стои Хигия – млада жена с туника, диадема и змия, която тя храни от паница или чаша. В наши дни змията с чаша е емблема на медицината, а от нейното име сме наследили думата „хигиена“.
Голям е броят на оброчните плочки, посветени на Асклепий, Хигия и Телесфор, намерени в светилищата на Пауталия. Някои пауталийски граждани са поставяли надписи на своя патрон в светилища извън територията на града. Среща се и отъждествяване на Асклепий с местното божество Тракийски конник и бог Аполон.
В митологията, Хигия обикновено е дъщеря, сестра или жена на Асклепий. От някои изследователи тя се отъждествява с различни други антични и римски божества, най-вече с Атина. Една от причините за това е,че Атина е богиня на мъдростта, а Хигия е най-вече богиня на физическото здраве, но нейната функция също така включва и духовното здраве. Друга интересна идея е, че Атина учи Асклепий да връща мъртвите обратно към живот, а това я отъждествява със здравеносната Хигия.
Хигия е била изключително важна в своята роля да защитава здравето в Древна Гърция, първо в Атина, а по-късно в останалия Гръко-римски свят. Нейната връзка с Асклепий засилва тази позиция.
Статуята на Хигия в гр. Банкя се намира в Парк „Кестени“ и е възстановена със съдействието на „Алианц“ България и Столична община през 2009 г. Богинята е изобразена гола, наметната с плащ. В лявата си ръка държи тояга с увита около нея змия, а в дясната си ръка – съд.
