Хигия, богиня на здравето

Съвременната медицина датира своя произход в Античността. Най-старите цивилизации използвали магия и билки, за да лекуват болести, но също така използвали религията, за да ги освободи от болките и да предпазва здравето им. Заедно с почитането на боговете Асклепий и Хигия в Древна Гърция се въвежда и култ за изцеление, който съществувал от около 500 г. пр. н. е. до около 500 г. сл. н. е. в римските религиозни обичаи. Хигия играе необичайна роля в древногръцките култове, заради неясната си идентичност. Тя е носила няколко имена, които непрекъснато се пресичат в модерната литература от XIX век. Термини като богиня, персонификация , абстракция и разширение на Асклепий са само някои от етикетите, давани за нея. Интересен е въпросът защо модерните изследователи и историци използват различни имена за Хигия, когато древните източници са единодушни за това, че тя е богиня. Пример за това е първата клетва на Хипократ , която гласи: „Кълна се в Аполон, лечителят, Асклепий , Хигия и Панацея, и вземам за свидетели всички богове, всички богини, за да се запази според способността ми и моя преценка следната клетва и договор“. 

 

В митологията Хигия много често е била обвързвана с Аполон, Асклепий, Атина, дори с римското божество Бона Деа. В исторически контекст собственият култ към Хигия се развива през VII и VI век пр. н. е., който бива разпознат от Оракула на Делфи. По-късно култът се развива надлокално в Гърция и Рим, където се свързва с религиозните традиции на Асклепий, бога на Медицината. Когато през 429 и 427 г. пр. н. е. епидемия на чума избухва в Атина, почитането на Хигия и Асклепий бързо се пренася и там. Наред с тях бива почитан и малкият бог-гадател Телесфор. Техни изображения или изображения само на атрибутите им – змия и орфическо яйце, срещаме върху монети от древна Пауталия (дн. Кюстендил). Асклепий обикновено бива  е представян като възрастен мъж с брада и мустаци, опиращ се на тояга, около която се увива змия. С другата ръка държи яйце или патера. Особено в релефите редом до него стои Хигия – млада жена с туника, диадема и змия, която тя храни от паница или чаша. В наши дни змията с чаша е емблема на медицината, а от нейното име сме наследили думата „хигиена“. 

 

Голям е броят на оброчните плочки, посветени на Асклепий, Хигия и Телесфор, намерени в светилищата на Пауталия. Някои пауталийски граждани са поставяли надписи на своя патрон в светилища извън територията на града. Среща се и отъждествяване на Асклепий с местното божество Тракийски конник и бог Аполон.

 

В митологията, Хигия обикновено е дъщеря, сестра или жена на Асклепий. От някои изследователи тя се отъждествява с различни други антични и римски божества, най-вече с Атина. Една от причините за това е,че Атина е богиня на мъдростта, а Хигия е най-вече богиня на физическото здраве, но нейната функция също така включва и духовното здраве. Друга интересна идея е, че Атина учи Асклепий да връща мъртвите обратно към живот, а това я отъждествява със здравеносната Хигия. 

 

Хигия е била изключително важна в своята роля да защитава здравето в Древна Гърция, първо в Атина, а по-късно в останалия Гръко-римски свят. Нейната връзка с Асклепий засилва тази позиция. 

 

Статуята на Хигия в гр. Банкя се намира в Парк „Кестени“ и е възстановена със съдействието на „Алианц“ България и Столична община през 2009 г. Богинята е изобразена гола, наметната с плащ. В лявата си ръка държи тояга с увита около нея змия, а в дясната си ръка – съд.

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.706684, 23.144609

Автор на експозето

Елица Барукчиева

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Паметникът на Иларион Макариополски пред Синодалната палата е поставен през 1924 година?