Димитър Николов Асенов или Хаджи Димитър /1840-1868/ е български войвода и революционер, символ на патриотизма и жертвоготовността на българите, родени със свободен дух и нежалещи усилия и средства за освобождението на своята Родина. Роден е в семейството на богатия сливенски търговец Никола Асенов. Още през 1862 година Хаджи Димитър изоставя охолния живот на търговец и отказвайки да се подчинява на османската власт излиза с чета в Балкана. През 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата обаче се разпада и за да не бъде заловен, Хаджи Димитър емигрира в Румъния. През следващите години сливенският хайдутин натрупва сериозен боен опит, прониквайки с четите си в Българско и водейки боеве с турците рамо до рамо със Стефан Караджа. През паметната 1868 година революционната емиграция в Румъния, обединена около т.нар. Българско общество, формира нова чета под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Четата стъпва в България на 5 юли и се отправя към Габровския Балкан. Почти веднага започват неравни боеве с османските войски, като мнозина от четниците са убити. С малцината оцелели Хаджи Димитър се придвижва до старопланинския връх Бузлуджа, където на 18 юли води последното си сражение. Безсмъртният поход на четата показва на всички българи, че дори и да знаеш, че си обречен, никога не трябва да се предаваш. Хаджи Димитър е обезсмъртен и чрез творчеството на великия български поет Христо Ботев, който през 1873г. публикува творбата си „Хаджи Димитър”.
В чест на именития българин в страната ни са издигнати няколко паметника. Един от тях се намира в гр. София, в центъра на кв. „Хаджи Димитър”, на ул. „Макгахан” и ул. „Уошбърн” в градинката пред бл. 116.
