Екзарх Антим I

Антим I остава в историята като голям родолюбец, боец за църковна независимост и първи български Екзарх. Роден е през 1816 г. със светското име Атанас Михайлов Чалъков в Лозенград /дн. Турция/. Отрано се отдава на монашеството, но будният му дух го повежда по пътя на учението. Дълги години продължава неговото обучение в различни духовни школи в чужбина, където изпъква със старателност и отдаденост, преди да се завърне в България. Замонашва се в Хилендарския манастир в Света гора през 1837 г., където прекарва няколко години, но жаждата му за знания го тласка да излезе извън стените на монашеската обител. Учи в най-известното светско училище в Османската империя - Великата гръцка народна школа в Цариград през 1843-44 г. След това се обучава и завършва с отличие с първия випуск на Богословското училище на о. Халки, Гърция през 1848 г. С подкрепата на руския консул в Измир, получава стипендия за обучение в Одеската духовна семинария, а след това постъпва в Московската духовна академия. Завършва с магистърска степен по богословие през 1856 г., а като признание за постиженията си е ръкоположен в йеромонашески сан лично от московския митрополит Филарет. След завръщането си е удостоен с архимандритски сан от Цариградската Патриаршия, преподава църковна история, руски и славянски езици и ръководи семинарията на о. Халки.


Следващите години са едни от най-важните за Българската православна църква и Антим е сред хората, които играят важна роля за извоюването и отстояването на църковна независимост. През 1861г. е ръкоположен за Варненско-Преславски, а през 1867 г. за Видински митрополит. Той решително отхвърля подчинението на Вселенската патриаршия и се отдава на борбата за признаване на независима българска църква.


Най-сетне, на 20 февруари 1870 г. – повече от 4 десетилетия след началото на борбата и 10 години след Великденската акция, султанът постановява с ферман учредяването на Българската екзархия. Митрополит Антим участва в Църковно-народния сбор от 1871 г., а на 16 февруари 1872 г. е избран за първи български екзарх. Отделянето на българската църква е посрещнато със съпротива от Цариградската Патриаршия и всячески опити да се саботира нейната дейност. Високообразованият и родолюбив български екзарх обаче  умело противодейства на всяко посегателство и развива църквата като инструмент за просвещение в полза на националноосвободителното движение. Известни са връзките на Антим I с видни български революционери и помощта, която е оказал за организирането на Априлското въстание. След кървавото потушаване на въстанието, Екзархът събира доказателства за нечуваните кланета и издевателства над българския народ и прави всичко възможно европейската общественост да научи истината. Неговият призив за съпричастност към съдбата на българския народ успява да достигне и до руския Император Александър II, единственият, който скоро ще откликне на този зов за помощ. Турската държава се опасява, че излизането на фактите за нейните действия ще я компрометира пред културния свят и се опитва да потули истината. Макар и под натиск, екзарх Антим отказва да се яви в Цариград, да преклони глава и да отрече публично турските издевателства. Отказът му да измени на народа и истината не остава ненаказан. На 14 април 1877 г. той е осъден на смърт за измяна, но обратите в турската държава, довеждат до замяна на тази присъда със заточение в Мала Азия.


След Освобождението, Антим се завръща като глава на българската църква и неуморно работи за изграждането на новата българска държава. През 1879 г. председателства Учредителното събрание в Търново, което приема първата конституция, след това и Първото Велико народно събрание, което избира първия български княз – Александър Батенберг. Критикува решението на Берлинския конгрес за разпокъсването на Санстефанска България и подкрепя последвалото Кресненско-Разложко въстание от 1878-79 г.


В следващите години екзарх Антим се връща във Видин и поема отново митрополитската длъжност. Подкрепя и финансира просветното дело в града, съдейства за изграждането на голямата катедрала "Св. Димитър". По време на Сръбско-българската война от 1885 г., оставайки верен на народа, той отказва да напусне обсадения град. Земният му път приключва на 1 декември 1888 г., а тленните му останки почиват в мавзолей /завършен 1934 г./, изграден специално за него по инициатива на митрополит Неофит в двора на Видинската митрополия.


Паметникът на Екзарх Антим I в София е осветен на 26 март 2010 и се намира в парк "Св. Никола Софийски" на ъгъла на ул. "Опълченска" и ул. "Пиротска". На 17 октомври същата година, идентичен бюст-паметник е открит и в двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена” в Одрин, един от градовете, останали откъснати от пределите на България след Освобождението, близо до който се намира и родния град на Екзарха. И двата монумента са издигнати по инициатива на Съюза на тракийските дружества в България, а техен автор е известният скулптор проф. Валентин Старчев. Паметниците пресъздават точно лика на първия Български Екзарх от известните фотографии. Почти едновременното им поставяне в България и Турция, е част от инициативата за сътрудничество между двете страни в областта на културата и опазването на общото наследство, което двете държави споделят.

Информация

Година на построяване

2010

Автор на паметника

проф. Валентин Старчев

Местоположение

GPS Координати

42.70197, 23.30991

Периоди

Възрожденски паметници

Автор на експозето

арх. Силва Събкова

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

На 26 март (Денят на Тракия) 2010 година в парка „Св. Николай Софийски” е открит бюст на първия български екзарх – Антим I?