Драган Манчов

Драган Василев Манчов е роден в град Батак през 1834 година. Получава образованието си при двама известни местни даскали и по тази причина още много млад се отдава на учителското поприще. Драган Манчов разбира, че не му е писано да бъде голям революционер или водещ духовник, но има талант да обучава децата и най-важното, той съзира простата истина, че именно тези деца са бъдещето на българския народ и че за образованието трябва да се полагат огромни грижи, тъй като то е гарант за добруването на народа и за постигането на неговите стремления и цели. Драган Манчов е бил известен с модерните си методи на преподаване и с постоянното си желание за самоусъвършенстване. Именно заради това той много бързо извървява пътя от учител в село Радилово до даскал в Пловдив, един от най-големите български просветни и културни центрове по времето на Възраждането. 


След преместването си в Пловдив Драган Манчов решава, че наред с даскалъка може да подпомогне и по друг начин българщината и се наема с нелеката задача да издаде няколко книги. Най-напред през 1855 година, в разгара на Кримската война, успява да издаде сборника „Църковно песнопение”, а малко по-късно и няколко други книги, сред които се откроява издаденият през 1861 година сборник „Български народни стихотворения”. През 1862 година след повече от десетилетие преподавателска дейност Драган Манчов решава да напусне елитното Пловдивско епархийско училище, понеже вярва, че ще бъде далеч по-полезен на своя народ като издател, тъй като по това време такива хора почти няма. Всъщност той се нарежда веднага след пионера на българското книгоиздаване Христо Г. Данов. Според всеобщото признание на историци и литератори Манчов наред с Данов е най-големият книгоиздател и книгоразпространител през епохата на Възраждането. 


Драган Манчов открива своя книжарница в Пловдив, а малко след това и нейни клонове в други български градове, сред които Свищов и Солун. Всички издания на Драган Манчов са съобразени с нуждите на българското училище и ни разкриват блестящия педагог, който волю-неволю е станал книжар. Читанките и букварите „Бащин язик”, издавани от батачанина, стават толкова популярни, че само до Освобождението претърпяват 20 издания . Макар да е разбирал, че неговото призвание е свързано с книгата, Драган Манчов не може безучастно да гледа революционния кипеж по българските земи и се включва с цялото си сърце и душа в националноосвободителното движение през 70-те години на XIX век. По тази причина османските власти го арестуват и така той прекарва известно време в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар”. В Букурещ Манчов прави и едно от големите си открития, като през славната и кървава 1876 година отпечатва първата стихосбирка на младия и никому неизвестен дотогава поет Иван Вазов. След това батачанинът става един от най-големите почитатели на Вазов и негов най-доверен издател. 


След Освобождението Драган Манчов се установява в Пловдив, като остава там до края на живота си. И в Пловдив продължава да полага неимоверни усилия за добруването на българския народ и за развиването на българската култура. Започва отпечатването на вестник „Народний глас”, който е един от най-популярните вестници в Източна Румелия до Съединението. Наред с това продължава изключително активната си издателска дейност, за което спомага и фактът, че вече разполага със собствена печатница. В периода от Освобождението до смъртта си през 1908 година Драган Манчов отпечатва близо 450 книги, като огромната част от тях са свързани отново с нуждите на българските училища. Общият брой на всички издадени от Манчов книги учените изчисляват на 547. Това е едно наистина впечатляващо постижение и ни кара да се замислим колко голи и боси щяхме да бъдем без хора като Драган Манчов и неговия съвременник и колега Христо Г. Данов. Неслучайно Вазов често ги споменава като два ярки образа, като два светли примера, като два стълба на българщината. Ето какво пише по този повод патриархът на българската литература: „О, добрий Манчев! Ти с Данова бяхте два просветителни факела, черпещи светлината си не от много знания, а от вътрешния огън на вашите чисти, здрави български души!”. 

Паметникът на Драган Манчов, обект на настоящия очерк, се намира в родния му град – Батак. Монументът излиза извън рамките на традиционния бюст и е изключително красив и въздействащ. Изработен е от камък, като прилича на стела или дори на икона, като в горната част е изсечен лика на големия даскал, книгоиздател, книгоразпространител, общественик, патриот и родолюбец. Под изображението на Манчов са изсечени трите му имена и годините на раждането и смъртта му, както и фразата: „Виден възрожденски книгоиздател”. Като погледнем отдалеч паметника на Драган Манчов, ни се струва, че около главата му има ореол и той наистина заслужава такъв, тъй като благодарение на неуморната му дейност българските деца получават качествени учебници и училищни пособия, а техните родители се докосват до произведенията на някои от най-талантливите български автори от епохата. Нека когато посещаваме героичния Батак, да се спрем за малко и пред прекрасния паметник на Драган Манчов и да му благодарим за духовната храна, с която засити народа ни.

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

41.942123, 24.216669

Периоди

Възрожденски паметници

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

В центъра на парк „Св. Никола” се намира паметник издигнат в чест на загиналите чинове от 58-ми пехотен опълченски „Одрински” полк по време на Балканската война от 1912 – 1913 година?