Загиналите за Родината, 1915-1918, Слатина

Само две години след като Царство България успява да устои на едновременната атака от страна на армиите на всичките си съседи идва време за разплата. Българското общество не е забравило предателството на съюзниците – разбойници, нито коварния удар в гръб, нанесен ни от румънските войски. За да завърши националното си обединение и за да възстанови справедливостта, която ни бе отнета през 1913 година, на 1 октомври 1915 година България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. Това е третата война, която нашият народ води само в рамките на 4 години. Въпреки това ентусиазмът е огромен, а мобилизацията протича по план. Стотици хиляди български мъже се стичат отново под бранните знамена, за да освободят братята и сестрите си останали под чужда власт.

 

За нас войната започва с атака срещу Сърбия, която заграби от нас голяма част от Македония и цялото Поморавие. Още в самото начало на военните действия Първи пехотен софийски полк овладява с устремна атака „На нож!” височината Драганов връх и води ожесточени боеве за овладяването на силно укрепената позиция „Дренова глава”. На 14 октомври сръбската позиция пада и знамето на полка се развява тържествено над освободената българска земя. В началото на ноември е осуетен и последния опит за съпротива на сърбите при „Радовачка чука”. Сръбската армия е разбита и останалите живи бойци забравят воински клетви, род и Родина и бягат на остров Корфу. Сърбия престава да съществува, а България си връща част от Македония и Поморавието. Първата крачка към националното обединение е направена.

 

През есента на следващата 1916 година  Румъния се включва във войната на страната на Антантата и това е идеален случай да отмъстим на коварния си северен съсед за удара в гръб от 1913 година. След 1 септември 1916 година, когато официално обявяваме война на Румъния, Софийският полк, включен в състава на Трета българска армия, настъпва в Добруджа и освобождава тази свята българска земя, заграбена от румънците. Полкът напредва в посока на главния удар срещу петнадесетте форта на твърде добре укрепената Тутраканска крепост. Първи софийски полк взема участие в прословутата „Тутраканска епопея”, която нанася решителен удар срещу румънските въоръжени сили и до голяма степен предопределя поражението на северната ни съседка. На 5 септември славните шопи с останалите части на I и IV пехотни дивизии атакува форт №8 въпреки масирания огън на врага. В решителния момент редникът от Първи пехотен софийски полк Стоян Терзийски се изправя и с фразата: „напред, братя, за свободата на Добруджа!”, полита към укрепленията, увличайки всичките си бойни другари. Скоро те достигат телените заграждения, прерязват ги и ги преодоляват, благодарение на което фортът е овладян много бързо. В ожесточения бой редник Стоян Терзийски загива, но над форта се развява знамето на Първи пехотен софийски полк. На следващия ден е овладяна втората укрепителна линия, с което Тутракан отново се връща в ръцете на българите. Пленени са 450 офицери и 28 000 войници, както и огромно количество боеприпаси. През октомври полкът води ожесточени боеве при линията Расово – Меджидие и на 25 октомври печели последната си голяма победа в Добруджа с прословутото овладяване на Черна вода. В Добруджа полкът, под командването на полк. Георги Долапчиев, записва поредните славни страници от своята история. 

 

След победата над Румъния започва позиционна война, която е особено тежка и изтощителна на Южния фронт. Именно там е изпратен и Първи софийски полк, който в периода 1917 – 1918 година е разположен в най-сетне освободените македонски земи. През 1918 година вече е било ясно, че Централните сили ще загубят войната. Положението на Царството е много тежко и започват проблеми по фронта. На 15 септември дори е извършен пробив при Добро поле, но в тази критична ситуация цяла плеяда български полкове и дивизии остават по местата си и не позволяват на противника да ни нанесе пълно поражение. От 15 до 23 септември 1918 година, Първи пехотен софийски полк с продължителни, кървави боеве отбива всички неистови атаки на французите и техните съюзници. Съгласно Солунското примирие от 29 септември 1918 година между българското правителство и Съглашението Софийският полк е оставен в заложничество под контрола на френското командване. В тази критична ситуация храбрите шопи отново поставят честта и достойнството на първо място и създават група от 9 души, чиято задача е да се спаси бойното знаме. В тази група влизат: капитан Любомир Кузупов, поручик Милан Златев, фелдфебелите Велко Иванов и Йордан Георгиев, ст. подофицерите Христо Коцев и Стойчо Апостолов, мл. подофицерите Димитър Матов и Иван Станишев и редник Владимир Теофанов. Тръгвайки те казват на командира полк. Велизар Лазаров: „...Бройте три дни от тая вечер и на четвъртия ден бъдете сигурни, че ние със знамето ще сме в София. А при най лош случай нито ний, нито знамето няма да попаднем в чужди ръце.” Кап. Кузупов опасва знамето около кръста си и заедно с останалите герои след 7 дневно уморително и опасно пътуване пристигат в София и предават знамето на допълващата дружина. Години по - късно Любомир Кузупов си спомня: „Живущите в Цариград българи, като прочели във вестника за нашия подвиг, събрали пари, купили топове хасе и чрез тогавашния наш пълномощен министър в Цариград Колушев ни ги изпратиха и раздадоха. Това бе единствения дар и награда за нашия подвиг...” Полкът се завръща на 17 ноември 1918 година от заложничество, посрещнат от спасеното си знаме на гарата в София. Завръщат се не обикновени смъртни мъже, а истински герои, обезсмъртили имената си чрез подвизите си…

 

Така въпреки че България отново да се нарежда в групата на загубилите войната, ние смело можем да твърдим, че не сме нито победени, нито сломени. Макар на 27 ноември 1919 година да е подписан един нечовешки, брутален и неописуемо несправедлив „мирен договор”, който нашият народ с право нарича „Ньойски диктат”, българският дух не е сломен. В сърцата на героите, постигнали невероятни победи срещу сърби, румънци, гърци, англичани, французи и всички техни съюзници и подчинени, остава надеждата някъде в бъдещето да се даде реванш и националното обединение да бъде постигнато. Героите от Първи пехотен софийски полк ни дадоха безброй примери за героизъм, патриотизъм и родолюбие и ние нямаме право да забравим техните подвизи! Ние трябва да вървим по стъпките им и да пазим Майка България!

 

Вечна слава Вам, герои!

Дълбок поклон пред героите на България!

Информация

Автор на паметника

Местоположение

GPS Координати

42.680854, 23.37183

Периоди

Военни паметници (1877 – 1945)

Автор на експозето

Антоан Тонев

Последно добавени

За нас

От 1-ви април 2012 г. стартира проектът „Културно-историческите паметници в област София-град“, финансиран по програма „Младежта в действие“. Подкрепата на програмата позволи създаването на този електронен каталог на българските паметници. От изключително значение за нас беше чрез този проект да привлечем максимален брой млади хора, които да се информират за монументалното ни наследство и да изградят нагласа за неговото опазване. Нашият проект не се съсредоточи в центъра на град София, а събра информация за близо двеста обекта ... още


Знаете ли, че?

Паметникът на Пейо Яворов в Борисовата градина е издигнат през 1935 година благодарение на усилията и средствата на признателните арменци, живеещи в България?